Джуд Деверо - Благословията

— Влюбен съм — рече тихо Дейвид, а после, когато не получи отговор, вдигна поглед и видя, че брат му се усмихва — нещо, което се случваше рядко.

— И какво? — попита Джейсън. — Тя е с неподходящо потекло? Да не би момичетата в града да са настръхнали, задето драгоценният им доктор Дейвид е вече зает?

— Жалко, че мразиш толкова този град. Повярвай ми, тук си е много хубаво.

— Стига да ти е приятно да живееш с тесногръди фанатици — отвърна лъчезарно Джейсън.

— Виж, случилото се с майка… Не, да не започваме с това. Градът ми харесва и възнамерявам да остана тук.

— С новата си изгора. Е, и какъв е проблемът с това момиче, че да имаш нужда от мен? Какво знам аз за любовта?

— Излизал си с много жени. Постоянно виждам името ти по светските колонки на вестниците.

— Ммм. Достатъчно е да отида на някой благотворителен прием… и някоя вече ми се е увесила на ръката — каза Джейсън равнодушно.

— Хубаво е, че жените, с които излизаш, съвсем случайно са едни от най-големите красавици на света.

— И най-сребролюбивите — каза Джейсън иронично. — Имаш ли представа колко струва самолетното гориво? Ако знаеше, щеше веднага да ми разправиш какво толкова е станало, че да ме примамиш тук с лъжи.

— Предполагам, че пътуването ти струва далеч по-малко от един ехографски апарат.

Джейсън не пропусна да забележи намека.

— Имаш го, така че престани да просиш, ами продължавай. В коя си влюбен и какъв е проблемът? Искаш пари за сватба?

— Макар да не ти се вярва — рече ядосано Дейвид, — някои хора на този свят искат от теб нещо друго освен пари, които, изглежда, са смисълът на живота ти.

Джейсън веднага се предаде.

— Извинявай за намека. Хайде, разкажи ми за тази жена и как мога да ти помогна.

Дейвид си пое дълбоко дъх.

— Тя е вдовица. И е… — Той вдигна поглед към брат си. — Вдовицата на Били Томпкинс.

Тук Джейсън подсвирна тихичко.

— Не е такава, каквато си мислиш. Зная, че Били имаше проблеми, но…

— Да де, само три: дрога, пиене и лудешко каране.

— Не си го виждал какъв стана през последните години, преди да загине. Най-сетне се укроти. Беше отишъл да работи от другата страна на реката и две години по-късно се върна с Ейми, бременна в четвъртия месец. Като че ли беше обърнал нова страница в живота си. Дори купи старата Салма Плейс.

Джейсън повдигна едната си вежда.

— Тази съборетина още ли не се е срутила?

— Държи се с последни сили. Както и да е, купи я с помощта на майка си. Тя му стана поръчител за ипотеката.

— Всъщност кой друг в Абърнати би заел пари на Били?!

— Точно. Но това е без значение, тъй като той загина четири месеца по-късно. Ударил се в едно дърво с около сто и четиридесет километра в час.

— Пиян ли е бил?

— Аха, пиян, а жена му остана сама, ако не се брои Милдред. Нали си я спомняш — майката на Били.

— Винаги съм я харесвал — рече Джейсън. — Тя заслужаваше по-добър син от Били.

— Да, и го намери в лицето на Ейми. Тя е най-милата жена, която някога си срещал.

— И какъв ти е проблемът? Не мога да си представя, че Милдред ще се опита да ти попречи. И не ми казвай, че татко…

— Той обича Ейми почти колкото мен — рече Дейвид, вперил поглед във вече наполовина празната си халба.

— Ако ще трябва да ти вадя думите с ченгел от устата, си тръгвам — закани се Джейсън.

— Синът й. Казах ти, че беше бременна, когато двамата с Били си дойдоха. Е, роди се момче.

— Ти ли акушира? — попита Джейсън, като повдигна едната си вежда.

— Не, и не започвай пак. Съвсем различно е, когато си лекар на една жена.

— Ммм. И какво със сина й? Прилича на баща си?

— Били имаше чувство за хумор, а това хлапе е… Трябва да го видиш, за да ме разбереш. То е безскрупулно. Няма капка съвест. Най-деспотичното и лукаво малко чудовище, което някога съм виждал. Твърде меко е да се каже, че е ревниво. Ейми е изцяло под негова власт.

— И тя си няма представа на какво я прави хлапето, така ли? — попита със свити устни Джейсън.

Навремето и той се намираше в положението на Дейвид. Години преди това бе срещнал една жена, която го привличаше не само физически. Още след първото им излизане започна да си мисли, че между тях може да се получи нещо, но след това се запозна с тринадесетгодишния й син. Хлапето беше истински малък престъпник. Имаше навика да пребърква джобовете му и да свива всичко, което намереше в тях. Веднъж му открадна ключовете на ягуара и Джейсън бе принуден да се прибере с такси. Седмица по-късно колата беше намерена на дъното на Ийст Ривър. Разбира се, майката на момчето отказа да приеме, че синът й е способен на такова нещо, затова двамата с Джейсън се разделиха.