Джуд Деверо - Благословията

— Какво искате? — попита уморено Ейми, когато осъзна, че той я гледа втренчено.

— Още една възможност. Позволете да ви попитам, госпожо Томпкинс, случвало ли ви се е Макс да пада, докато е бил под вашите грижи?

Ейми се изчерви и извърна поглед. Незнайно как, Макс бе успял да падне веднъж от леглото и веднъж от работния плот в кухнята. Втория път, завързан за дебелата пластмасова седалка от стадион, беше паднал по гръб заедно с нея, като костенурка в черупката си.

— Имаше два такива инцидента.

— Разбирам. Е, тази сутрин беше първият ми и единствен „инцидент“. Мога да ви уверя в това. Помислих си, че е заспал и тъй като заемаше цялото легло, не можех вече да спя, затова проведох няколко разговора. Сбърках, че проявих нехайство, но не беше нарочно. Какво друго ви е разправил Дейвид за мен?

— Че за момента сте бездомен и сте се върнали в родния си град, за да зараснат сърдечните ви рани — отвърна тя.

Предателят Макс седеше мирно в скута на Джейсън, играеше си с големите му пръсти и изглеждаше като на собствения си трон.

— Забелязахте ли, че синът ви сякаш ме харесва?

— Синът ми и хартия яде. Какво знае той?

Мъжът за пръв път се усмихна — едва-едва, но тя го видя. Все едно беше зърнала изсечените в скалите лица на връх Ръшмор да се усмихват. Дали нямаше да му се напука лицето?

— Мога ли да бъда откровен с вас? — попита той и се наведе към нея. — Не знам нищичко за бебетата. Не съм сменил и един памперс през живота си. Но имам желание да се науча, а и за момента все някъде трябва да живея. Също така ми се струва, че искам да променя мнението ви за мен. Мога да бъда доста приятен, когато положа усилия.

— Това означава ли, че не умеете и да готвите?

— Да не би Дейвид да ви е казал, че умея?

Тя кимна, като в същото време си мислеше, че трябва да го изгони на минутата, но Макс очевидно го харесваше. Бебето започна да се върти неспокойно и Джейсън с лекота го постави в любимата му изправена поза. В книгите пишеше, че бебетата не могат да се изправят до шестия месец, но Макс още на пет седмици и половина стоеше прав в скута й и се мъчеше да й изтръгне ръцете от ставите. Може би, ако Джейсън погледаше малко сина й, можеше да си вземе един душ. Истински душ. Тоест да си измие косата два пъти с шампоан, след това да й сложи балсам и да го остави да подейства. О, боже, можеше дори да си обръсне краката! А след това да намаже изсъхналата си кожа с балсам за тяло. Кърменето като че ли изсмукваше всичката й влага и кожата й вече приличаше на шкурка.

Можеше да го уволни и по-късно. След банята. Все пак едва ли беше толкова лош, след като й го бе препоръчал доктор Дейвид.

— Имате ли нещо против да отида да се изкъпя?

— Това означава ли, че получавам втора възможност?

— Може би — отвърна тя, но се поусмихна. — Няма да позволите нищо да се случи на моето бебе, нали?

— Ще го опазя дори с цената на живота си.

Ейми понечи да каже още нещо, но се отказа, отиде в банята и секунда по-късно се чу как тече водата.

— Мъртъв си — каза Джейсън по телефона. Макс тежеше на ръката му като чувал с картофи. — Братле, мъртъв си!

— Виж, Джейс, чакат ме двадесетина пациенти, така че ми казвай бързо кое точно ще причини смъртта ми този път?

— Обратен! Казал си й, че съм обратен! Тя смята, че току-що съм скъсал с приятеля си!

— Е, не можех да й кажа истината, нали? — защити се Дейвид. — Ако й бях казал, че моят богат и могъщ брат, който притежава половината Ню Йорк, се е съгласил да ми помогне да я ухажвам, едва ли щеше да се съгласи.

— Е, и без това не се съгласи — каза троснато Джейсън. — Уволни ме.

Дейвид си пое дълбоко дъх.

— Уволнила те е?

— Аха, но аз я разубедих.

Дейвид помълча малко, а след това се разсмя.

— Разбирам. Дала ти е възможност да се измъкнеш, но ти си бил твърде горд, за да се възползваш от това, и си вкарал в действие способността си да убеждаваш, за да си запазиш работата. А сега не знаеш какво да правиш със същата тази работа, прав ли съм? Кажи ми, какво й каза, че я накара да те остави?

— Хлапето ме харесва.

— Какво? Не те чувам! Днес правим ваксинации против грип и има много писъци. Почти ми се стори, че чух, че Макс те харесвал.

— Така е. Хлапето ме харесва.

— Как ще те хареса това ужасно дете? — почти кресна Дейвид в слушалката. — То не харесва никого. Успя ли вече да те ухапе? — Не ми казвай, че приема да го държиш на ръце. То позволява това само на Ейми.

— В момента го държа — отвърна самодоволно Джейсън. — И знаеш ли какво, Дейви? Мисля, че и твоята Ейми ме харесва.