Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Останалата част от изпратения до мен товар се състоеше от най-различни железни потреби, като принадлежности за коне и сечива за обработване на земята, дрехи за слугите, вълнени платове, коприна, чорапи, обувки, шапки и подобни неща, каквито носи прислугата, а също и цели топове плат за работно облекло — всичко според указанията на квакера. И целият този товар пристигна в отлично състояние заедно с три нови слугини — здрави моми, които старата ми хазайка беше избрала за мен, — подходящи както за мястото, тъй и за работата, която възнамерявахме да им възложим. Случи се така, че едната от тях пристигна с приплод — както си призна по-късно, забременяла от някакъв моряк на кораба около Грейвсенд; така че около седем месеца след пристигането си тя ни роди едно яко момченце.

Можете да си представите как се изненада съпругът ми при получаването на такава пратка от Англия. На следния ден, когато беше видял вече всичко, той каза:

— Но, мила, какво значи всичко това? Опасявам се, че ще затънеш до гуша в дългове. Кога ще бъдем в състояние да ги изплатим?

Тогава му отговорих с усмивка, че всичко е вече платено. Обясних му, че тъй като не съм знаела какво може да ни се случи по пътя, нито на какви условия ще попаднем тук след пристигането, не съм взела със себе си целия капитал, а съм оставила част от него в ръцете на моята приятелка; и сега, когато сме пристигнали благополучно и сме уредили живота си, съм поискала от нея тия пари, както сам вижда.

Той беше смаяни известно време пресмяташе на пръсти, но не казваше нищо. Накрая рече:

— Стой сега, чакай да видим.

И продължи да пресмята на пръсти.

— Първо — рече той и сви палеца, — двестате четиридесет и шест лири в пари; второ — два златни часовника, диамантени пръстени и сребърни прибори — и сви показалеца; а после, свивайки безименния пръст, добави: — Тук пък една плантация на брега на реката Йорк и сто лири годишно в пари. После коне, крави, свине и припаси.

Понеже сега вече всичките му пръсти се оказаха свити, той пак премина към палеца:

— А сега и товарът от Англия, който там струва двеста и петдесет лири, а тук — двойно повече.

— Е, добре — рекох тогава аз, — какво излиза, като пресметна всичко?

— Какво излиза ли? — отвърна той. — Кой разправяше, че съм бил излъган, когато съм се оженил в Ланкашир?

Според мен аз съм се оженил тогава за богата, и то за доста богата жена.

С една дума, заживяхме охолно и всяка година имуществото ни се увеличаваше. Нашата нова плантация неусетно се разширяваше под ръцете ни и през осемте години, които прекарахме в нея, ние повишихме дохода й най-малко на триста лири годишно — на толкова би са равнявал доходът от нея в Англия.

След като бях прекарала цяла година у дома, пак отидох отвъд залива — да видя сина си и да получа дохода от моята плантация за изтеклата година. Изненадах се, като още с пристигането на брега научих, че предишният ми мъж бил умрял и нямало още и две седмици, откак го били погребали. Признавам, че тази вест не бе неприятна за мен, защото сега вече можех да се показвам пред хората такава, каквато бях, тоест като омъжена. Ето защо, преди да са разделя със сина си, споменах му, че навярно ще се омъжа за джентълмена, чиято плантация се намира близо до моята, и че макар по закон отдавна да съм била свободна да сторя това и никаква предишна връзка да не ми е пречила, все пак би ми било неприятно, ако старата история излезе наяве и обезпокои съпруга ми. Синът ми, все така мил, почтителен и услужлив, сега вече ме прие в собствения си дом, изплати ми сто лири и пак ме изпрати дома, обсипана с подаръци.

След известно време съобщих на сина си, че съм са омъжила, и го поканих да ни дойде на гости, а и мъжът ми му написа много любезно писмо и го покани. След няколко месеца той пристигна и се случи у нас тъкмо когато пристигна пратката ми от Англия; на него обаче казах, че всичко изпратено е от името на мъжа ми, а не мое.

Трябва да отбележа още, че когато старецът — моят брат и съпруг — умря, аз, вече успокоена, разказах на мъжа си цялата история и му съобщих, че братовчедът ми, както го бях наричала дотогава, всъщност е мой син от тоя злополучен брак. Той изслуша разказа ми, без да се вълнува, и ме увери, че нямало да се вълнува дори ако старецът, както го наричахме ние, бе още жив.

— Защото — каза той — за това не си била виновна нито ти, нито пък той; то е било нещастие, което не сте могли да избегнете.

Упрекваше брат ми само в едно: дето е искал, след като вече съм знаела, че е мой брат, да крия това и да продължавам да живея с него като със съпруг. Това според него било гадост.