Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Той се поколеба за миг, сякаш не знаеше да го взема ли, или не. Но аз настоях и го накарах да го приеме. Впрочем този часовник струваше не по-малко от кесията с испанско злато, дадено ми от него. Не, в никой случай не струваше по-малко, дори ако се пресметнеше по цената си в Лондон — а тук те бяха двойно по-скъпи. Най-сетне той го взе, целуна го, каза ми, че часовникът ще представлява за него дълг, който щял да ми изплаща, докато съм жива.

След няколко дни той ми донесе документите за плантацията, а заедно о него дойде и нотариусът и аз го готовност подписах всички книжа и му ги дадох със стотици целувки. Едва ли някога се е уреждало с по-голяма любов нещо между някоя майка и нежното й, любещо дете.

А на другия ден той ми донесе подписаното и подпечатано от него задължение да управлява плантацията ми за моя сметка и да ми предава дохода, където и да се намирам. Задължаваше се тоя доход да не бъде по-нисък от сто лири годишно. А сетне ми каза, че понеже съм пристигнала преди прибирането на реколтата, имам право на дохода от текущата година. Брои ми сто лири в испански жълтици и ме помоли да му издам разписка, че съм получила всичко за годината до Коледа включително; това стана през последните дни на август.

Останах там около пет седмици, а сетне с големи мъчнотии успях да се измъкна. Защото синът ми настояваше непременно да ме изпрати до отсрещния бряг на залива, а пък аз в никакъв случай не исках да позволя това. Тогава той предложи да ме пусне да отпътувам с неговата собствена гемия, която, построена като яхта, му служеше и за работа, и за развлечение. Това вече приех и след като той изрази по най-нежен начин както почитта, тъй и обичта си към мен, пусна ме да си вървя и след два дни благополучно пристигнах при моя приятел, квакера.

Докарах със себе си за нашата плантация три коня заедно с хамутите и седлата, няколко свине, две крави и хиляди други неща — дар от най-милото и най-нежно дете, което някоя жена изобщо е имала някога.

Разказах на съпруга си всички подробности от това пътешествие, само че наричах сина си мой братовчед. Първото, което му съобщих, беше, че съм си изгубила часовника и той явно го взе за нещастие. След това обаче му описах колко любезен е бил моят братовчед и каква плантация ми е завещала майка ми, и как той я пазел с надежда, че някога ще разбере къде съм. И казах, че съм го назначила за управител и той честно ще ми дава отчет за дохода от нея. Сетне му подадох стоте лири в сребро от тазгодишната реколта. И докато изваждах кесията от еленова кожа с пистолите, добавих:

— А ето, мили мой, и златния часовник.

Тогава съпругът ми вдигна ръце към небето и — тъй като божието милосърдие оказва еднакво влияние над всички чувствителни души — изпаднал в радостен екстаз, извика:

— О, какво прави господ за такова неблагодарно куче като мен!

После аз му съобщих какво още съм докарала с гемията — имам пред вид конете, свинете, кравите и останалите припаси за нашата плантации. Всичко това увеличи още повече удивлението му и изпълни сърцето му о признателност. Струва ми се, че оттогава нататък разкаянието му беше толкова искрено и промяната в него толкова пълна, че едва ли божията милост е връщала тъй изцяло в правия път друг блуден син, крадец или разбойник. Бих могла да разкажа много повече неща в подкрепа на тая истина, но се опасявам, че тогава последната част на книгата няма да стане толкова занимателна, колкото другите части, където описвах порочния си живот.

Пък и това е моята история, а не на съпруга ми. Ето защо се връщам към нея.

Продължихме да разработваме плантацията и това все повече ни се удаваше с помощта и съветите на приятелите, които си бяхме спечелили там, особено на почтения квакер, който се оказа верен, щедър и предан другар. И всичко вървеше много успешно. Както вече бях споменала, в началото разполагахме с достатъчно голям капитал и сега той беше нараснал с още сто и петдесет лири в пари, така че увеличихме броя на нашите слуги, построихме си много хубава къща и всяка година разчиствахме все повече и повече земя.

През втората година писах на старата си хазайка, за да се порадва и тя на нашите радости и успехи, и й дадох указания в какво да вложи парите, оставени при нея. Те, както вече съм споменавала, възлизаха на двеста и петдесет лири и тя ни ги изпрати в стоки с обичайната си любезност и преданост. Целият товар стигна до нас благополучно.

В него имаше различни дрехи както за мъжа ми, тъй и за мен; бях се погрижила специално да му поръчам все вещи, каквито знаех, че обича: две красиви дълги перуки, две шпаги със сребърни ефеси, три или четири отлични оръжия за лов, прекрасно седло с кобури, много хубави пистолети и алено наметало — с една дума, всичко, което можеше да му достави удоволствие и да му придаде вид на изискан джентълмен, какъвто той наистина беше. Бях поръчала освен това всевъзможни домакински прибори, от каквито се нуждаехме, а също и бельо за двама ни. Що се отнася до самата мен, нуждаех се от твърде малко дрехи и бельо, защото от самото начало бях добре запасена.