Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс

Здесь есть возможность читать онлайн «Даниел Дефо - Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Родена в Нюгейт, която през разнообразния си живот, продължил шест десетилетия без да се смятат детските й години, дванадесет години беше държанка, пет пъти — съпруга (от които един път на собствения си брат), дванадесет години крадла, осем години заточеница във Вирджиния и накрая се покая, забогатя, заживя честно и умря в разкаяние.
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.

Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Всеки може да си представи изумлението ми, когато пратеникът се върна и ми съобщи, че старият джентълмен не бил у дома си, но затова пък намерил сина му, който пристигнал заедно с него и ей сега щял да влезе при мен. Страшно се смутих, защото не знаех какво означава това — мир или война, нито пък как следва да се държа. За мислене обаче разполагах само с няколко мига, тъй като синът ми следваше пратеника по петите и влизайки в жилището ми, запита нещо момъка при вратата. Предполагам — понеже не чух, — че го е запитал:

„Къде е дамата, която ви изпрати?“, защото пратеникът отговори:

„Ето я тук, вътре, сър.“

След това той влезе право при мене, целуна ме, взе ме в обятията си и толкова пламенно ме притисна, че не можеше да проговори нито дума, аз обаче чувствувах кок гръдта му се надига и спуска като на дете, което безмълвно хлипа и не може да изплаче мъката си.

Не съм в състояние нито да изразя, нито да опиша радостта, която обзе душата ми, когато се убедих (а това не бе трудно), че той не беше дошъл при мен като чужд човек, а като син при майка си, и то като син, който никога не е знаел какво значи да имаш майка. Казано накратко, дълго време плакахме, прегърнати така, докато най-сетне той наруши мълчанието:

— Мила майчице, значи, ти още си жива! Никога не съм се надявал дори, че ще те видя.

Колкото до мен още доста време не можах да кажа нищо.

След като и двамата се посъвзехме и бяхме в състояние да говорим, той ми описа какво е положението на нещата. Рече ми, че не е показал на баща си моето писмо, нито пък изобщо е споменал нещо за него. Онова, което баба му ми е завещала, се намирало в негови ръце и той щял да изпълни точно волята на покойницата. Що се отнася до баща му, той бил стар и немощен — както телом, така и духом; бил станал много раздразнителен и сприхав, почти не виждал и не го бивало за нищо. Синът ми се съмнявал дали старият човек ще знае как да постъпи при това тъй деликатно положение и затова дошъл сам. Довел го не само копнежът да ме види, но и желанието да предостави на мен да преценя, като зная как стоят нещата, дали следва да се открия пред баща му, или не.

Всичко това ми се видя добре обмислено и предпазливо, убеди ме в здравия разум на сина ми и ми даде да разбера, че той не се нуждае от моите наставления. Казах, че положението на баща му не ме учудва, защото, още преди да замина, той е проявявал вече признаци на душевна неуравновесеност; главната причина на това разстройство е била, че не можел да ме убеди да живея с него като съпруг, след като съм разбрала, че е мой брат. Добавих, че син ми познава по-добре състоянието на баща си понастоящем и аз с готовност ще се вслушам в указанията, които ми даде; аз самата не изпитвам особено желание да видя баща му и съм доволна, дето съм се срещнала най-напред с него; той едва ли би могъл да ми съобщи по-добра вест от тая, че наследството, оставено ми от баба му, се намира в негови ръце, защото не се съмнявам, че той ще изпълни — както се изрази сам — точно волята на покойницата. Сетне запитах отдавна ли е умряла майка ми и къде и вмъкнах в разговора толкова подробности за семейството, щото в него не остана и сянка от съмнение, че аз съм истинската му майка.

После синът ми започна да ме разпитва къде живея и как съм уредила живота си. Казах му, че съм на мериландския бряг на залива в плантацията на един близък приятел, който дошъл от Англия със същия кораб, с който съм пристигнала аз, и че на тоя бряг на залива нямам никакъв подслон. Тогава той ме покани, ако искам, да ида в неговия дом и да живея при него, докато пожелан. Баща му не можел никого да познае и никога нямало да се сети коя съм. Помислих малко и после му отговорих, че макар за мен да е много тежко да живея далеч от сина си, все пак няма да ми бъде особено приятно да живея в един дом с него и винаги да имам пред очи нещастния старец, който на времето е нарушил душевния ми покой. И при все че бих била щастлива да бъда заедно със сина си или поне да съм колкото може по-близо до него, не съм в състояние и да помисля да живея в един дом, гдето постоянно ще ме гнети мисълта, че случайно мога да се издам с някоя дума и да не се сдържа да кажа нещо, което би разкрило всичко и би ме поставило в крайно неудобно положение.

Той призна, че във всичко това съм напълно права.

— Но в такъв случай, мила майко — каза той, — трябва да се настаниш колкото може по-близо до мен.

И след това ме взе на коня при себе си и ме отведе в една плантация в съседство с неговата, гдето ме заобиколиха с такива грижи, като че ли бях в собствения му дом. След като ме настани там, той си тръгна и каза, че за главното ще говори с мен утре. Пред ония хора ме нарече своя леля и тъй като те, изглежда, бяха негови наематели, нареди им да се държат спрямо мен с колкото може по-голямо уважение. Около два часа след заминаването си ми изпрати една слугиня и едно негърче да ми прислужват, а също и провизии за вечеря. Имах чувството, че съм попаднала в някакъв нов свят и почти почнах да съжалявам, загдето изобщо доведох от Англия моя ланкаширски съпруг.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс»

Обсуждение, отзывы о книге «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x