Петер Жолдош - Задачата

— Къде бяха?

— На обичайния си бивак, т.е. в североизточния сектор.

Жил приближи картината на екрана, след това обърна трите радарни антени извън зоната и те очертаха докрай дъждовните територии. Най-после в единия край на екрана се появиха множество точки. Бяха поне на петнадесет километра от „Галатея.“

Максимови, обезпокоени, закрещяха:

— Бек, Меи! Трябва да ги доведем!

— Преди малко сами казахте, че рискът е прекалено голям…

— Отвратителен си, Жил! — Гласът на Сид бе спокоен. — Защо оскърбяваш Максимови? Защо не можеш да разбереш какво означава това за тях? Кълна се, че Еди имаше право, ти си убиец!

— Пак ли искаш да спорим?

— Не, само не се присмивай! И без това имаме достатъчно проблеми!

Еор се впери в екрана.

— Бягат, Еди ги е подгонил. Какво да правим, Жил? Кажи нещо! Трябва да намерим някакво решение. Помогни!

Жил тръсна глава.

— Нищо не можем да сторим. Преди малко не искахме да те обидим, рискът наистина е голям. Сигурен съм, че Еди ще използва лъчевия пистолет.

— Не става дума само за Бек и за Меи — аргументира се Еор. Ре не можеше да говори. Зяпаше светещите точки по екрана. Устата му се движеше беззвучно. — Малко сме. На всяка цена е нужен един човек на мястото на Еди. Все едно чия репрограма ще получи, но е нужен!

— Какво искате да правите?

— Не зная… Може би ако тръгнем след тях с хеликоптер…

— Мислиш, че Еди няма да ви види ли?

— Не става дума за това. Само ще ги доближим с хеликоптера. Иначе с бягане няма да ги достигнем. Ще слезем на безопасно разстояние от тях и вечерта с инфрапистолети ще се доберем…

— Тогава е по-добре да тръгнете преди залез. В тъмното Еди по-трудно ще се ориентира къде се намирате.

— Да подготвим ли хеликоптера? — нетърпеливо запита Еор.

— Ако се случи нещо с вас, оставаме сами със Сид. Но това е последното ми възражение. Няма да ви питам дали смятате да водим с нас до Земята Бек и Меи. Един човек повече или по-малко няма значение за „Галатея“; но чии репрограми ще предназначим за тях?

— Не ги измъчвай, Жил! — прекъсна го Сид. — Ще имаме достатъчно време, като пристигнем. Важното сега е, че многомесечният труд на Максимови е в опасност. Струва ми се, че ако проиграете…

— Молим те, Жил! — каза Еор. Жил затвори очи.

— Не мога да се съглася, Еор! Ако загинете…

— И това го изисква Задачата.

— Какво?!

— Трябва да ги спасим. Искаш да бъдем като Сид ли?

— Благодаря — измърмори Сид. — По-добър аргумент не можа ли да измислиш?

Еор не отвърна. Седяха заедно с Ре пред екрана вперили очи, като че ли животът им зависеше от това, което виждат. Може и така да е, помисли си Жил. Една от причините да има мир бе, че посещаваха племето.

— Тръгвайте! — изрече с глух глас Жил. — Ако стане нещо с вас, знайте, че… ех, и вие го разбирате! Хайде, тръгвайте вече, подгответе хеликоптера и излитайте!

Ако продължавате да чакате, няма да спасите никого. Жил изключи екрана. Еор и Ре се почувствуваха като отскубнати корени и изхвръкнаха от командната зала.

— Сега доволен ли си? — Жил запита Сид. Сид се озъби.

— Убиец си, Жил!

— А ти си луд! Няма какво да се упрекваме един-друг, особено сега, след като се застъпи за Максимови. Еди ще ги убие.

— Не е сигурно. Максимови ще бъдат предпазливи. На всяка цена искат двете жени. Ще направят всичко, за да спечелят.

Здрачаваше се, когато хеликоптерът излетя на изток в тъмното вече небе. Максимови мислеха да не летят направо на североизток, а да направят голям кръг и да се опитат да пресрещнат племето. Сид контролираше полета с радарите на „Галатея“ и ги напътстваше по радиото, това спестяваше ориентацията на Максимови. След тридесет километра завиха на изток, а когато достигнаха предполагаемата линия, до която племето трябваше да достигне до обед, обърнаха към „Галатея“.

— Продължавам да намалявам скоростта — доложи Еор. — Поне да намалим този адски шум.

— На каква височина сте?

— Двеста, двеста и петдесет. Сега се спускаме по-надолу.

— Виждаш ли нещо?

— Нищо. Гората е тъмна. Аз съм сигурен, че вечерта ще запалят огън.

— Защо?

— Еди не се страхува от нас. Ясно го каза.

— Тъкмо затова трябва да внимавате много!

— Зная. Сид, виж на какво разстояние сме от „Галатея“?

Жил погледна радара и отвърна вместо Сид:

— Четиридесет, четиридесет и два километра. Все още ли няма нищо?

— Нищо, но толкова далече не биха стигнали до мръкване, дори и да са тичали.

— Моля ви бъдете предпазливи.