Петер Жолдош - Задачата

Но точно това той не можеше да приеме. Не можеше да се съгласи, че Еор и Ре искаха да потърсят жените си или по-скоро, че Максим не намира нищо нередно в това, което за Жил означаваше предателство. Сид цинично философствуваше, че и той на драго сърце би се причислил към тях, ако на времето Жил не бе му тикал онези снимки. „Да, така е, Жил, повярвай ми, съжалявам много.“

Не си спомняше с удоволствие за този спор. Еор и Ре се завърнаха след два дни и продължиха работата си оттам, откъдето я бяха оставили. За себе си не казаха нищо, а и Жил и Сид не ги разпитваха. Оттогава приеха с мълчание техните похождения. Един ден, когато останаха сами, говориха насаме и тогава Жил намери за отвратително становището на Сид. „За щастие, смееше се Сид, твоето мнение е съвсем маловажно в тази история. Много повече би ме интересувало какво ще кажат БЕК и МЕИ за това, как са прекарали. Също както на времето Зевс е слязъл при земните жени. А ти, Хефест — опита се да намекне Сид, — нямаш ли кеф за тази работа?“ Жил не знаеше да се гневи ли, или да се ядосва, задето Сид, който въобще не бе учил, използваше неговата и без това оскъдна култура за древността.

— Е, кога се залавяш за работа?

Въпросът на Еор го върна в настоящето. Търкаляха се около „Галатея“. Гъделичкането на тревата бе такава наслада, от която не биха се отказали с удоволствие. Жил изпитваше малко срам, но съветът твърде сериозно реши, че да клечат по креслата в командната зала е пълна глупост. Ваня печеше вечерните порции и не бе нужно да се разкарва постоянно до кораба

— След два-три дни. Що се отнася до наклонностите към механиката, струва ми се, няма да има проблеми — отвърна Жил.

— Много те моля, Жил, никакви земни спомени! — намеси се Сид. — Вярно е, че ги погребахме, но ако ти щукне нещо на ум…

Жил ненавиждаше постоянните намеци на Сид за собствените си неудачи. Доста пъти се ядосваше, струваше му се, че само той греши. Преглътна раздразнителния си отговор и само кимна.

— И кого имаш пред вид? — продължи Сид. — Още не сме говорили за това.

— Ще бъде помощник на Максимови — отклони отговора Жил.

— Ние имаме един кандидат. — В гласа на Ре личеше вълнение. — Мислехме, че щом ти си избрал Тиак, може би няма да има пречка за брат ми, Хаим… Вярваме, че ще се разбираме добре…

Жил погледна изкосо Еор. Неговото мнение бе по-важно от въодушевлението на Ре. Еор гледаше пред себе си и Уму за момент го видя такъв, какъвто бе сред народа на ловците. Хаим… Та той бе по-див и необуздан от Ре. Добре бе да се знае колко инфрадози получи извън програмата Ре, докато се укроти…

Еор продължи да мечтае, както в старите дни, които никога нямаше да се върнат. Ре се размърда нетърпеливо. Жил още чакаше, когато Сид се обади:

— Няма ли да е прекалено див? Еор веднага изостави мечтите си.

— Ако не приказва толкова… Сид скочи и се напери срещу Еор.

— Какво искаш от мен?

— Като изключим това, че бърбориш много, нищо особено…

— Не зная откъде имаш право да възразяваш!

Ако живееха сред племето, Еор щеше да натупа Тиак и след час никой нямаше да си спомня. Максим и Сид не се закачаха и така отровата на ненавистта продължи да прониква. И Жил трябваше да се намеси, както Дау правеше при по-големите сбивания.

— Отникъде, но пречи! — изрече провлачено Еор. Сид се огледа за нещо, което да хвърли по Еор.

— Спри! — извика Жил. Сид се обърна към него.

— Тъкмо ти ли посмя да се намесиш — изсъска Сид, — ти, който единствен си виновен за…

— Стига, Сид! — И Еор се бе вече изправил. Бе с една глава по-висок от Тиак, след Дау той бе най-едрият сред ловците. — Ако не закачаш Ре, и аз няма да те закачам.

Ре клечеше на земята.

— Глупаци! — изрева той. — Всичко знаете, с всичко сте наясно, а да се пазите не ви идва на ум! Какво си въобразявате? Че ми е много леко ли? Отдавна да бях разбил главата на Сид, ако знаех, че може без нея! Но щом говорите за право,проумейте, че има едно единствено право. Дори не и право, а закон: Задачата!

— Чуваш ли, Жил! — продължи да вика Сид. — Трудно му било. Само съжалението го възпира да не ми разбие главата! Защото те са съвършените, безгрешните! Само дето не знаят, че на мен, единствено на мен, трябва да благодарят! Ако не бях те предупредил, сега и те щяха да бъдат същите нещастници!

— Престани, Сид! Млъкни! — Ръката на Еор се сви в юмрук. — Не зная за какво говориш, но и не искам да зная! А ако не престанеш да…

Жил скочи сред тях и ги разблъска. Сид заскърца със зъби.