Петер Жолдош: Задачата

Жил се втурна през вратата, горещината го удари, блъсна го в гърдите. За момент си помисли да избяга обратно в асансьора, но видя Норман. Лежеше на пода до шлюза, водещ към тринадесетия етаж. Отмести го и поиска да слезе по-надолу за другите, но шлюзът не се и помръдна. Чуваше шума от работещата с максимална мощност климатична инсталация, но горещината пак бе непоносима. Оттук не бе способен да направи нищо, нямаше как да превключи автоматиката на „Галатея“ към охлаждането на този етаж.

Подхвана Норман, довлече го до асансьора — усети, че горещината го преследва и тук, — след това се понесоха нагоре. Онези четиримата ще останат там навеки, безформени, изгорели черни купчини сред бавно изстиващите стени, издигащи се като малки островчета сред избликналата въглена киселина. Знаеше, че е получил само отсрочка. Чакаше го друга, много по-мъчителна смърт.

В командната зала постави Норман на мястото на Ярви пред пулта на двигателите. Понечи да съблече изгорелите му, прилични на парцали дрехи, но не след дълго се отказа. Ако все пак дойде в съзнание, Норман ще има нужда единствено от обезболяващо средство, от нищо друго. Препъвайки се, влезе в лекарския кабинет, потърси лекарство против силно изгаряне, обезболително, кофеин, фортферт. Намери два фортферта и ги глътна. С езика си раздроби таблетките. Предписанието забраняваше да се взима повече от една, но Жил го пренебрегна. Искаше да остане бодър, да се чувствува добре — докато може. Остави кутиите на масата и бръкна в джоба на блузата си. Извади плик и го разпечата. Листчето се опита да се изплъзне от ръцете му, но той го вдигна и го постави пред лампата. Беше черно, също като последното квадратче на контролните графики по екрана. Наведе се и го остави да се изплъзне из пръстите му. Гледаше го как се самонавива и пада на пода. Трябва да направи кръвна картина! Непременно по-късно!

Когато тръгна, му се зави свят. Не, не бива да става така, мислеше си, това е само от вълнение, от умора. Не след дълго ще започне да действува фортфертът.

Напълни спринцовката с обезболително, добави и кофеин. Разкъса панталона на Норман и потърси по бедрото му относително здрава кожа. Спринцовката тихо изсъска, разтри грижливо с пръстите си малката издатина, която се бе образувала под кожата на Норман. Лицето и врата му намаза с игнизол; щом като не може да го излекува, поне да не страда излишно. Седна и зачака. Докато Норман дойде на себе си, ще минат часове. Разбира се, за него ще бъде по-добре, ако не се съвземе. Максим, Сид, Ярви, Еди са мъртви. Не след дълго ще умрат и те. "Галатея" няма да излитне вече от тази планета, никога няма да се завърне на Земята.

Опита се да си припомни как се случи тази катастрофа. Преди да умре, трябва да продиктува в запаметяващото устройство на Мозъка всичко, каквото може да узнае за нея.

Беше в лекарския кабинет, когато от етажа на реакторите Ярви повика по комуникатора Максим и Сид. Говореше им нещо за повишаване на неутронфлукса, но Жил не му обърна внимание, това бе работа на инженерите. Малко по-късно, когато се бе върнал вече отвън, Еди поиска асансьора на долния въздушен шлюз. Максим му го изпрати от етажа на реакторите и му каза да слезе при тях, защото не искат да работят с роботите. Това можеше да се каже само ако лъчението бе силно, а за да се изключи самозащитната система на роботите, трябваше време. След това си спомняше само гласа на Ярви, който, ревейки, викаше: Норман. Ярви се спусна към асансьора, но го достигна късно, Норман бе тръгнал вече нагоре. Трябваше да чака, докато се върне. Натисна копчето за петнадесетия етаж, но асансьорът, засичайки, спря на дванадесетия. Автоматиката бе вече включила охладителната система към следващите три етажа, където в реакторите — кой знае защо — се отвори адът. Само това си спомняше. Може би останалото ще измъкне от Мозъка.

На своя съставен от числа и графики език Мозъкът предаде — Жил считаше за излишно да го пренастройва за устна връзка, — че Ярви е искал да види нещо под мантията на втория реактор, затова го е спрял. Релетата на модераторите обаче, бог знае защо, не работели, в същото време сигнал все пак се е появил и Ярви се заел с отварянето на мантията. Тогава забелязал увеличение на излъчването, което в началото било още слабо, и се принудил да извика Максим и Сид вместо роботите. За пристигането на Еди Мозъкът, естествено, не би могъл да знае. Изпълнявайки непосредствената заповед на Мозъка, вече в четирите реактора модераторите задействали втората осигурителна система и устройството за максимално изстудяване на етажите. Жил знаеше, че в такива случаи Мозъкът се държи като живо същество, бди за „Галатея“ и за собствената си сигурност, без да се пита дали с това може да навреди на някого. Долу релетата на първата система, както и всичко останало, бяха изгорели. Никога вече няма да може да се установи точно коя е била причината Ярви да получи погрешен сигнал.