Георги Крумов - Предговор (към романа „Задачата“)

Унгарската научна фантастика все още няма точна възраст. Радетелите на научността и на високите художествени достойнства на жанра започват летоброението му с крупното, забележително и все още неоценено по достойнство творческо дело на класика Мор Йокаи — особено с тритомния му „Роман на бъдещото столетие“ от 1872 година и след това с „Океания“, „Там, където парите не са божество“, „Чак до северния полюс“ и др. По-гръмки, но по-неубедителни са гласовете, които търсят корените на научната фантастика в дълбоката древност, уеднаквявайки приказния фолклор с научната фантастика. Неотдавна в една провинциална библиотека бе намерен сборник със стихове, епиграми и песни от неизвестен съставител и автор от XVIII век. В сборника има и кратка прозаична творба, дискутираща има ли живот на Луната. Отговорът е положителен, но трудно може да се даде положителен отговор на въпроса, научна фантастика ли е това. Все пак, ако приемем тази творба за литература, XVIII век може да бъде приет за рождена дата. Но видният деятел на унгарската научна фантастика, писателят Петер Куцка, настоятелно пропагандира друго становище, споделяно от мнозина негови колеги: „… научната фантастика не е явление на XX век, не се е зародила в нашето съвремие, а е връстница на литературата: като променлив поток тя ту е бълбукала на повърхността, ту е търсела пътя си през подземни русла. Ако може да твърдим, че като част от световната литература научната фантастика съществува от древността, че нейните идеи, мисли, теми и внушения могат да бъдат намерени в приказките, в митовете, легендите и преданията тъй, както и в Епос за Гилгамеш, при Омир или в Библията — тогава можем да заявим също, че и няколковековната унгарска литература свидетелствува за правотата на това твърдение.“

Този стремеж за пълно сродяват на фантастното с научнофантастичното определя засега най-интересните, но и най-оспорими тенденции в богатата и активна критика и теория на жанра в Унгария. И все пак — нека останем при „доказания“ XIX век, при времето, през което с и до днес най-четения класик Йокаи жанрът доби широка популярност в унгарската белетристика. Впрочем, още преди Йокаи, през 1836 година излиза повестта „Пътуване до Луната“ от Ференц Ней, чието заглавие само по себе си говори достатъчно. На далечни планети води читателя и разказът на Миклош Йошика „Последни дни“. Различен принос към жанра дават такива крупни писатели и поети като Михай Бабич, Дежъо Костолани, Геза Чат и особено Фригьеш Каринти, станали безспорни класици на унгарската литература от началото на XX век и първата му половина. Ако до тях все пак трябва да се ровим сред литературните данни, за да открием повечето от доказателствата за ранното съществуване на жанра или опитите за създаването му, съвременният читател веднага ще посочи необичайното множество за тази малка страна от видни писатели,оставили трайна следа и в научната фантастика — Тибор Дейри, Лайош Мещерхази, Гюла Хернади, Зол-тац Фабиан, Петер Куцка, Золтан Чернаи, Гюла Феке-те, Йенъо Сентивани, Петер Сентмихайи-Сабо, Клара Фехер, Мария Сепеш, Ервин Гьертян, Миклош Ронасеги, Дежъо Кемен, Петер Жолдош и много други. Само в един обемист — в над 400 страници ситен и гъст шрифт — библиографски справочник, издаден от Окръжната библиотека в Мишколц, са анотирани над 3000 заглавия от оригиналната и преводна научнофантастична, утопична и фантастна литература, публикувана в Унгария, а и този списък е непълен. Прави впечатление, че по дискусионни теми за жанра са писали студии множество крупни писатели, в чието творчество няма и следа от фантастика — като Лаело Неймет например. За оживената дейност на творците в тази област говорят много факти: систематично издаваният (понякога и на чужди езици) информационен бюлетин на работната група по научна фантастика при Съюза на унгарските писатели — обемист и богато илюстриран, — изключително красиво оформяното, луксозно периодично издание „Галактика“ на редакция „Космически книги“ с антологичен характер и не по-малко красивият годишник „Метагалактика“: това е днес нивото на един процес, започнал пипнешком с наивния въпрос и още по-наивния отговор за живот на Луната.

Развитието на унгарската научнофантастична литература е естествено отражение на обществено-политическите явления на страната. Ако проследим историята и литературата, ще видим, че литературата като чувствителен сеизмограф отразява по своему, дори чрез фантастиката, социалните и нравствени проблеми, политическите и икономически тенденции на съответната епоха.