Георги Крумов - Предговор (към романа „Задачата“)

По време на Просвещението от XVII–XVIII век развитието на материализма и рационализма е съпътствувано от силното влияние на волтерианските и русоански идеи и от стремежите за обновление на националния език и литература, от интереса към науката — добра почва за ранни прояви на жанра, сред които — с известни условности — може да се спомене като по-ярка проява романът „Пътуването на Таримен“ на Георг Бешеньи, един от видните духовни дейци на епохата. Вече действително добра почва за това развитие дава епохата на Реформизма в началото на XIX век, характерен с решителното, успешно обновление на националния език, със сливането на идеите за извоюване на национална свобода, с ускореното провеждане на вътрешно държавни реформи. В началото на XX век размах на научнофантастичната мисъл дава революционната вълна, обхванала цяла Европа и достатъчно силна в Унгария, развитието на техниката и науката заедно с макар и мъчителното им, но явно навлизане и в унгарската индустрия. И — за да стигнем по-бързо до най-същественото както във всяка област на материалната и духовна сфера разгромът на фашизма и социалистическото преустройство на живота даде размах и на научните фантасти, чиито творби бяха овладени от социален и нравствен оптимизъм, от гражданка ангажираност пред нация и човечество. Днес Унгария членува и участвува в ръководството на европейското сдружение на фантастите „Еврокон“, както и в световното сдружение, в чиято работа взима активно своя дял.

Мястото на Петер Жолдош в съвременната унгарска научна фантастика е безспорно: един от най-активните, най-четените и превеждани в чужбина. Роден през 1930 година, писателското му дарование дълго време остава скрито и за самия него — увлича се от музика, а не от литература. През 1949 година вече е студент в Музикалното висше училище. Композитор не успява да стане, но и до днес е един от най-известните популяризатори на музиката в Унгария, дългогодишен редактор в Главната редакция „Музика“ на Унгарското радио. Междувременно следва философия и както сам авторът пише в една своя автобиография, едва от 1957 година започва да се интересува от научна фантастика. През 1973 година се Появяват първите му два романа, които веднага включват името му сред популярните фантасти на страната — „Контрапункт“ и „Викинг се завръща“. На следващата година излиза от печат романът „Далечният огън“, а две години по-късно и първото издание на „Задачата“, филмиран от режисьора Габор Варкони, излъчен между другото и от Българската телевизия. В сьавторство с Миклош Болдижар написва фантастичната пиеса „Бункерът“ и работи над следващия си роман „Жертва“. Все пак не изоставя любовта си към музиката — пише обемистия си роман-портрет на Мусоргски. В едно интервю от 1979 година Жолдош споделя за себе си: „Не мога да направя избор между музиката и литературата. От майка си слушах сонатите на Моцарт, а още не ходех и на училище, когато тя ми прочете няколко книги на Джек Лондон и «Книга за джунглата» от Киплинг. Приказките някак си не ме привличаха — странно, че тъкмо аз казвам това, но и до днес обичам да чета само произведения, в чието съдържание мога да повярвам. Като ученик бях запален по Йокаи, а в същото време никога не успях да се сприятеля с Жул Верн. Като дете голямо въздействие ми оказа «Човекът с каменната брадва» на Йенъо Сентиват. На този сега 70-годишен писател благодаря, че и до днес изпитвам копнеж към вълшебната магия на непознатото, стремежа си да свързвам далечното, минало с бъдещето, да възкресявам големите мигове на очовечаването.“

Веднъж критикът Георг Маркс го запитва: „Откъде познаваш така добре кибернетиката и проявите на кибернетичното «съзнание», като не си видял дори някакъв що-годе приличен компютър?“ Отговорът е един: Жолдош, както всички научни фантасти, чете много, систематично и целенасочено. Той особено грижливо, приготвя схемата на творбата си, като подробно и обмислено я нахвърля на 30–40 страници и едва след това започва да пише. „За мен най-важното е — казва той — точното драматургическо построяване на схемата, която трябва да съдържа всяко съществено събитие, всеки обрат. Едновременно с това подбирам имената. Сполучливото, находчиво име донякъде определя и образа на героя. Или може би обратно. Но на всяка цена те трябва да си подхождат“… След всичко това бихме помислили, че „Задачата“ ще ни подразни с някаква схематична преднамереност, с педантично сглобени детайли, като решения на кръстословица. Но читателят ще се убеди в обратното. „Схемата“ на Жолдош е само костната система на творбата, скрита под плътта на идеите. Междузвездният кораб „Галатея“ е не само арена на трагедия, но и на зараждаща се и побеждаваща надежда, воля за борба, морална извисеност. Истинската трагедия е извън кораба — Земята се е самоунищожила, човечеството е отстъпило място на бурените и плъховете. И все пак не ни обзема песимизъм, отрицание на живота и човека. Земята е загивала под перата на много фантасти, с това Жолдош не е оригинален, но читателят ще запомни лайтмотива на цялата творба: „Човекът трябва да стане достоен за себе си!“ „Човечеството спешно трябва да стане достойно за себе си!“

Читать дальше