Петер Жолдош - Задачата

— Не зная.

— Много просто. Не ти идва на ум, защото не те боли. Преди да доведем тук Еор, а после и другите, трябва да поочистим доста неща. Трябва да унищожим всички лични вещи и да направим едно съвестно задълбочено изследване преди следващата репрограма. Не желая нито Ярви, нито Максим, нито другите да бъдат като мен. Трябва да помислиш и за това, че някои от тях могат да проявят по-голям от нужния интерес към кабината на Норман и че Максим и Ярви ще слязат на етажа на реакторите. Няма да е зле, ако още в началото на репрограмирането направим така, че в кабината на Норман никога да не е имало нищо и етажът на реакторите да чака празен Максим и Ярви. Трябва да ги погребем, Жил, трябва да унищожим всичко, което би породило объркващи мисли и чувства.

— Но…

— Зная какво искаш да кажеш и за това съм помислил. Подробностите остави на мен и на Ваня. Съвършенството на репрограмирането зависи от теб. Влизай във филмотеката и започвай с инженерните науки. Не си показвай носа навън, докато не те извикам да дадеш отчет — пред гроба ни. Тогава и другите ще знаят само толкова за нас.

След два дни Сид заведе Жил до един земен насип, недалеч от „Галатея“.

— Тук е всичко. Телата са в контейнер, а личните вещи в отделни херметически кутии. И, разбира се, един малък послеслов за някой заблуден кораб от славното бъдеще, който ще кацне на тази планета. Това е необходимо, да не се побъркат, Жил! Помисли си само, целият персонал с всички документи погребан, а самият кораб липсва! Само обгорена пръст от кацането! Прекрасно космическо крими! Цял живот ще си блъскат главите да проумеят. Все пак ги съжалих!

Сид решително пристъпи към земната купчина.

— Отведи ме оттук, Жил, по-скоро! И колкото и да те моля, не ме пускай извън „Галатея“… Зарових и собствените си вещи… Трябва да издържа някак си, защото нищо не ненавиждам така, както слабостта… на другите, но най-вече собствената.

На другия ден след обед Сид се затвори в кабината. Като го видя през вратата, че не върши никакви глупости, Жил се успокои.

— Ако доживея, ще бъде добре и за двама ни! Ако не, вече знаеш какво трябва да правиш при следващите репрограми.

Жил се поучи от този горчив урок. В репрограмата на Максим освен областта на говора, която твърде предпазливо въведе, нямаше никакви конкретни съдържания. Любовта към механиката и машините, сръчността, отмерената увереност — остави на неговото собствено съзнание… Репрограмата на Максим изготви за много по-кратко време от тази на Сид, но чувствуваше, че тази бе по-сложна. Страхуваше се да не би това изразено в желание съдържание, да е поверил премного на Еор. Тиак напълно изчезна в безнадеждната борба със Сид и Жил с основание си мислеше, че репрограмата на Сид не бе от най-лошите. От доброволното пленничество Сид обаче се оказа с друго мнение:

— Не мисля, че съвършеното изпълнение на задачата и доброто самочувствие са взаимоизключващи се компоненти. Дори ако Еор мисли само за работата, ако само тя го интересува…

— Но това води до едностранчивост на личността! Гримасата на Тиак несполучливо се опита да последва намеренията на Сид.

— Имам голям късмет, Жил, че по щастлива случайност тази романтика не се оказа в мен! Бог знае как си я пренебрегнал, но както виждам, на драго сърце си готов от някогашния екипаж на „Галатея“ да направиш съвършени супергерои! Съгласен си да продължиш оттам в минутите преди избухването на реакторите и не забелязваш, че нещо там навеки е унищожено… В мен и във всички, които ще дойдат след мен, никога не забравяй това, Жил, ти не възвръщаш старите астронавти. Искам да те предпазя от това заблуждение. Съществува само един-единствен изход — Максим, Ярви и другите да са способни да вършат работата си…

Сид стана и се запъти към библиотеката.

— Не зная, Жил, откъде измисляш тези глупости, тези твои етически проблеми. Аз — интересно — в „Ж“-компонента не чувствам такова нещо. Има една единствена норма: Задачата.

Извърна се от вратата, зачервените му очи — погледът на Тиак никога не бе способен на това — иронично го стрелнаха.

— В същност, Жил, ти искаше всичко това… Поне към собственото си въображение остани верен. И не забравяй, че „Галатея“ ще се завърне и това ще бъде само продължение на твоята заслуга. Много важно за Задачата е какви ще станат Максим и Ярви. Това зависи само от теб, но ти не си навигатор, нито инженер. За целия успех отговорността е единствено твоя и затова, признавам, не ти завиждам…