— Живеем във време на всеобщо объркване.
— Странно нещо е времето.
— Животът също.
— Като стана дума за времето… Опитах жълтия прах!
— А?
— Да. И ти повтарям, че съм страшно объркан.
— Разбирам. Или поне ще бъдеш.
Дикинджър плесна с длан по маса, стена или някаква друга гладка повърхност пред него, там, откъдето се обаждаше — вероятно някоя кабина в Роаси. Сладникава мелодия поскърцваше край него. Но силният му и ясен глас лесно заглушаваше околните шумове.
— Надявам се, че ще успеем да се видим следващата седмица, за да поговорим за твоя опит. Не, аз… Трябва да… Надявам се, че не ни подслушват.
— Джон?
Жак отстъпи до надуваемия фотьойл и се отпусна в него, като притискаше слуховия апарат и слушалката по лицето си.
— Джон?
— Трябва да приключим веднага. Толкова по-зле, ако подслушват линията.
— Какво става всъщност?
— Колко пъти опита от праха?
— Веднъж.
— Колко зрънца?
— Шест. Половината от средната доза.
— Да… Жак?
— Джон?
— Часът е двайсет и два и трийсет. Мисля, че вече мога да говоря.
— Слушам те.
— Жак, имаш ли ми доверие?
— Да, Джон.
— Пълно доверие?
— Да!
— Тогава ще изсипеш всичкия жълт прах, който ти остава, в чаша уиски и ще го изпиеш, без да губиш и минута!
© 1975 Мишел Жори
© 1990 Георги Ангелов, превод от френски
Michel Jeury
La fête du changement, 1975
Сканиране, разпознаване и редакция: Xesiona, 2008
Последна редакция: NomaD, 2008
Издание:
Мишел Жори. Жълтият прах на времето. Разкази
Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна, 1990
Преводач: Георги Ангелов
Рецензент: Ася Къдрева
Редактор: Светлана Иларионова
Библиотечно оформление: Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев
Рисунка на корицата: Текла Алексиева
Художествен редактор: Иван Кенаров
Технически редактор: Пламен Антонов
Коректори: Янка Енчева, Паунка Камбурова
Френска, I издание
Дадена за набор на 4.II.1990 г.
Подписана за печат на 30.VI.1990 г.
Излязла от печат: месец юли 1990 г.
Изд. № 2309. Формат 70×100/32
Печ. коли 19,50. Изд. коли 12,62. УИК 14,11
ЕКП 95366 5637-248-90
Държавна печатница „Георги Димитров“, София
Michel Jeury. La fête du changement, 1975
Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/9490)
Последна редакция: 2008-11-18 14:30:00
Коан или куан — мандарин (куан-хуа) или езикът на мандарините; най-разпространеният съвременен китайски диалект. — Б.пр.; Абсолютно погрешно обяснение — коан е кратък разказ за учител по дзен, въпрос, поставен от дзен-учителя (както е в случая) или диалог между учител и монаси-ученици; коанът се обикновено се основава върху логически парадокс (срив) и чието послание е постигаемо чрез интуитивно разбиране (според дзен-учението — постигане на сатори). — Бел. NomaD
Алкохолно питие от ферментирал ориз или сок от захарна тръстика. — Б.пр.
От хронос (гр.) — време, и гранулум (лат.) — зрънце. — Б.пр.