Александър Солженицин - Раково отделение

Вървейки бързо по вагона, Олег забеляза в едно купе все още незаета пейка за багаж, намираща се над тази за сядане.

— Така — изрече той. — Сега ще преместим тази кошница.

— Къде? Какво? — настръхна куцият, но силен мъж.

— Това! — отсече Костоглотов, вече успял да се качи горе — Хората няма къде да легнат.

Преди да пъхне мешката под главата си, Олег извади от нея ютията; свали шинела си, постла го, гимнастьорката също махна — тук, на високото, всичко бе позволено, и се изпъна да си отдъхне. Краката си — от коленете надолу, от които не свали ботушите, четиридесет и четвърти номер — провеси над входа, но тъй като бяха над главите на пътниците, не пречеха на никого.

Долу също се настаняваха, за да си отдъхнат от напрежението, и запознанството ставаше от само себе си.

Онзи, куцият, който видимо бе много общителен, каза, че по-рано бил ветеринарен фелдшер.

— А защо се отказа? — удивиха се останалите.

— А какво да правя? По-добре така, отколкото за всяка умряла овца да сядам до подсъдимата скамейка и да отговарям защо е издъхнала! По-добре да бъда инвалид и да продавам зеленчуци! — високо обясни куцият.

— Е, какво? — намеси се жената в синия жакет. — При Берия за зеленчуците прибираха за дълго! А сега ти търсят сметка само за промишлените стоки.

Слънцето вече залязваше. Долу в купето още бе светло, а при Олег вече се бе настанил полумракът. Отвън на перона още имаше хора, които едва сега се канеха да се качат на влака. Олег се чувстваше добре. В подобно пространство пътуват зле деветнадесет човека, а двадесет и трима — още по-зле.

Другите не доживяха. А той доживя. И от рака не умря. А скоро и зидът, оградил зоната на заточението, ще се напука като черупка на яйце.

Спомни си съвета на коменданта да се ожени. Скоро всички ще започнат да го съветват.

Хубаво е да се лежи. Хубаво.

Само когато влакът потегли, там, където се намираше сърцето или душата, някъде в най-главното място на гърдите, го преряза болка, върнала го мълниеносно към онова, което искаше да остави зад себе си. И той се обърна, сви се ничком върху шинела, с изкривено лице, заровено в мешката с хляба.

Влакът тракаше по релсите и ботушите на Костоглотов като мъртви се поклащаха над входа с бомбетата надолу.

1963–1967

© 1990 Александър Солженицин

© 1993 Георги Миланов, превод от руски

Александр Солженицын

Раковый корпус, 1990

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Александър Солженицин. Раково отделение

Първо издание

Превод от руски: Георги Миланов

Редактор: Ирина Атанасова

Коректор: Галя Кръстева

Художници: Емил Попов, Александър Алексов

ISBN 954-8470-01-2

ИК „Венисон“, Перник, 1993 г.

Александр Солженицын. Раковый корпус. ж. Новый мир, 1990

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/16261]

Последна редакция: 2010-06-01 10:00:00

Представители на национално малцинство (национальное меньшинство). Б.пр.

Всесоюзное добровольное общество содействия армии, авиации и флоту СССР — Всесъюзна доброволна организация за съдействие на армията, авиацията и флота на бившия СССР. Б.пр.

От тюрк. ак — бял и сакал — брада, тоест белобрад старец; старейшина; почитан, уважаван човек.

Утайка на кръвта (мед. тер.). Б.пр.

Копринена прежда. Б.пр.

Малко прозорче за вентилация. Б.пр.

Злокачествен тумор (мед.). Б.пр.

Общото наименование на различните заболявания на лимфната система, (мед.). Б.пр.

Област в Киргизия, разположена до едноименното езеро. Б.пр.

Град в Туркмения. Б.пр.

Град в Узбекистан. Б.пр.

Стара руска мярка за тегло, равна на 16,38 кг. Б.пр.

Някогашна руска златна монета от 5 или 10 рубли, банкнота от 10 рубли. Б.пр.

Старинна горна селска шаячна дреха. Б.пр.

Солженицин има предвид знаменитата книга „Кратък курс по история на ВКП(б)“ на Й. В. Сталин. Б.пр.

Град, разположен на едноименната река в Казахстан. Б.пр.

Известен московски затвор. Б.пр.

Московски район. Б.пр.

Оперативный уполномоченный — оперативен пълномощник. Б.пр.

Околия. Б.пр.