Александър Солженицин - Раково отделение

Русокосата се изтръгна от прегръдката му и се запъти към изхода.

И в този миг, успял най-после да се изправи, Олег разбра, че отива при Вега заради едната мъка и едната измама.

Отиваше да иска от нея повече, отколкото бе способен да даде.

Бяха се договорили с възвишени думи, че духовното общуване е по-скъпо от всяко друго. Но виждаше сам, че този висок мост, издигнат от нейните и неговите ръце, е уязвим именно в основите, които той бе положил. Отива при нея, за да я увери бодро в едно, а да мисли за друго. А когато тя излезе и той остане сам в стаята й, щеше да хленчи над дрехите й и над всеки предмет.

Не, трябва да бъде по-мъдър от нея! Трябва да се отправи към гарата.

И не напред, покрай онази студентка, а към задната врата се насочи Олег и скочи, отнасящ със себе си нечия ругатня.

А близо до трамвайната спирка пак продаваха теменужки.

Слънцето вече бе близо до хоризонта. Олег облече шинела си и се отправи към гарата. В другия трамвай нямаше толкова хора.

Озовал се сред гаровата обстановка на вечно бързащи нанякъде хора, Олег се осведоми къде да си купи билет, получи няколко противоречиви отговори и едва накрая успя да се добере до касата, където продаваха билети за влаковете, пътуващи на далечни разстояния.

Имаше четири гишета, зад всяко от които стояха по сто и петдесет-двеста човека.

Олег веднага позна, сякаш въобще не бе я напускал, картината на денонощните опашки за билети. Много неща се бяха променили в света — бе времето на друга мода, други маниери, но всичко това бе останало непроменено, откакто Олег се помнеше: така бе и през четиридесет и шеста, и през тридесет и девета, и през тридесет и четвърта; спомняше си дори витрините, препълнени с най-разнообразни продукти, от времето на НЕП-а, но никога не бе виждал гарови каси, към които можеш веднага да се приближиш и да си купиш необходимия билет; не познаваха тази тягостна история само онези, притежателите на особени книжки или документи…

Сега и той имаше подобен документ, съвсем подходящ за случая.

Бе задушно и той непрекъснато се потеше, но бързо измъкна от мешката шапката си и я сложи на главата си като на обущарски калъп за разтягане на обувки. Мешката прехвърли през рамото си. Опитваше се с вида на лицето си да внуши на чакащите на опашката, че не са минали и две седмици, откакто бе лежал на операционната маса под скалпела на Лев Леонидович, и така, едва пристъпващ, с помръкнал поглед, се запровира между чакащите, за да стигне до нужното гише.

Пред него имаше и други желаещи да избягнат реда, но стояха чинно встрани, защото наблизо имаше милиционер.

Тук, пред всички, Олег бавно извади документа от джоба си и доверчиво го протегна на милиционера.

Онзи, млад мустакат узбек, приличащ на генерал, важно го прочете и обяви на първия в редицата:

— Ето този другар ще бъде трети. Опериран е.

Погледнал с уморен поглед другарите си по редица, Олег дори не се опита да се пъхне зад втория, а застана отстрани с наведена глава. Но дебелият възрастен узбек, върху чието бронзово лице падаше сянка от широкополата шапка, го хвана внимателно под ръка и го постави в редицата.

Бе интересно човек да стои близо до гишето: виждаха се пръстите на касиерката, протягаща билетите, влажните банкноти, които стискаха в потните си ръце пътниците; чуваха се плахи молби, последвани от неумолими откази от страна на всемогъщата касиерка; по всичко личеше, че кипеше усилна работа.

Дойде редът и на Олег.

— На мен, моля ви, ми дайте един билет за общия вагон до Хан Тау.

— До къде? — попита касиерката.

— До Хан Тау.

— Нещо не те разбирам — сви рамене тя и започна да прелиства огромната книга справочник.

— Защо, миличък, вземаш за общия? — съжали го някаква жена отзад. — След операцията! Ще се качиш горе и шевовете ще се скъсат! Вземи си със запазено място!

— Нямам пари — въздъхна Олег.

Бе самата истина.

— Няма такава гара! — отсече касиерката, като захлопна дебелата книга. — Вземете до друга гара!

— Как така няма — усмихна се Олег. — Тя вече година действа, нали от нея заминах. Ако знаех, че ще стане така, щях да запазя билета.

— Нищо не зная! Щом в справочника я няма, значи не съществува такава гара!

— Но влаковете спират на нея! — по-жалостиво от опериран изрече Олег. — Там и каса има!

— Гражданино, след като не купувате билет, отстранете се! Следващият!

— Наистина защо да отнема излишно време! — чуха се гласове от редицата. — Вземай, докъдето ти дават!… Опериран, а още се върти.