Уолтър Скот - Ричард Лъвското сърце

— В името на Иса Бен Мариам, когото ние почитаме също като вас, но не с толкова сляпо суеверие — рече той, — не пречете на лекарството да действа. Ако сега го събудите, го чака смърт или загуба на разума. Но ако го оставите на спокойствие до вечерта и се върнете в часа, когато ходжата вика от минарето за вечерна молитва, ви обещавам, че този франкски боец ще може да поговори с вас няколко минути без вреда за здравето си и да отговори на всеки въпрос, който пожелаете да му зададете.

Рицарите се подчиниха на лекарската заповед, явно следвайки източната поговорка, която гласи, че стаята на пациента е царство на лекаря.

Те се умълчаха и останаха пред входа на колибата. Изглеждаше, че сър Кенет нетърпеливо очаква гостът му да си тръгне, а де Уо не бързаше да се отдалечи, тъй като се канеше да каже още нещо… Кучето излезе след тях и мушна издължената си муцуна в шепата на своя господар, сякаш скромно молеше да го погалят. Щом успя да привлече вниманието на сър Кенет и да си изпроси милувка, хрътката на часа изрази благодарността си: вирнала опашка, тя хукна и се разтича в луд галоп по всички посоки — около изоставените колиби, насам и натам. При това обаче нито веднъж не излезе извън територията, пазена от флага на шотландския рицар. Като се натича до насита, хрътката се приближи до господаря си, пропъди лекомисленото си настроение и придоби обичайната си важност и горделивост. Сякаш се бе засрамила, че се е поддала на минутната слабост и не е запазила трезво самообладание.

Двамата рицари я гледаха с удоволствие. Сър Кенет с право се гордееше с благородното животно, а английският барон, разбира се, беше заклет ловец и веднага оцени достойно хрътката.

— Прекрасно куче — пророни той. — Но позволете да ви напомня за една подробност. Не смятайте това за лична обида, не искам да ви засегна ни най-малко. Нима не сте чули за кралската заповед, която забранява на всички рицари освен на ърловете 3 3 Ърл — междинна феодална титла — между херцог и граф. — Б.пр. и на херцозите да държат кучета на територията на лагера без разрешение на краля? Доколкото знам, не ви е давано такова разрешение, нали, сър Кенет? Говоря с вас като кралски придворен.

— А аз като свободен шотландски рицар — отвърна рязко Кенет. — В дадения момент следвам знамето на Англия, но, доколкото си спомням, никога не съм подлежал на ловните закони на вашето кралство и не ги ценя чак толкова, че доброволно да им се подчиня. Когато тръбата засвири тревога, се мятам на седлото не по-бавно от всеки друг, когато тя ме извика за атака, моето копие не остава без работа. А що се отнася до часовете за почивка, крал Ричард няма никакво право да пречи на забавленията ми.

— И все пак е истинско безумие да не се подчинявате на кралските разпореждания — рече де Уо. — Като човек, който отговаря за тези неща, ще ви изпратя охранителен документ за тази хубавица.

— Благодаря ви — студено произнесе шотландецът. — Но тя чудесно си знае мястото, а на това място и аз самият мога да я защитя. Впрочем — промени тона той — доста неуместно отговарям на вашата любезност. Благодаря ви, милорд, благодаря ви от сърце. Кралските надзиратели биха могли да изненадат Росуал и да я ранят. Аз ще отговоря на оскърблението с оскърбление и последиците могат да бъдат най-неприятни. Вие видяхте палатките ми, милорд — допълни той усмихнат — и затова няма какво да крия от вас; Росуал ми е основната снабдителка. Не вярвам крал Ричард да се разсърди на един беден джентълмен, негов верен съратник, че през свободното време си осигурява по къс дивеч, още повече, че е много мъчно да се намери друга храна.

— За краля сте напълно прав — съгласи се баронът. — А що се отнася до забраните за лов — той вдигна рамене, — едва ли си заслужава сега да ги обсъждаме. Ще ви кажа довиждане, защото трябва бързо да се върна при краля. След вечерната литургия, ако не възразявате, ще дойда още веднъж при вас и ще разговарям с този мюсюлмански лекар. А междувременно ще изпратя още нещичко за вашата трапеза, стига това да не ви обиди.

— Благодаря ви — отвърна меко сър Кенет. — Трапезата ми не се нуждае от нищо. Росуал е осигурила складовете ми за две седмици напред. За щастие палестинското слънце не само причинява болести, но и добре суши месото.

Двамата рицари се разделиха с по-приятелски чувства, отколкото при срещата. Преди да си тръгне, Томас де Уо разпита подробно за пристигането на мюсюлманския лекар и получи от шотландския рицар препоръчителните писма на Саладин, за да ги връчи на крал Ричард.