Уолтър Скот - Айвънхоу

— Осемдесет — това попълва сумата. Надявам се, че господарят ти щедро ще те възнагради. Ти сигурно имаш още монети в кесията — прибави той с жаден поглед към торбата.

Гърт се ухили — той не можеше истински да се засмее — и отвърна:

— Горе-долу още толкоз, колкото ти сега преброи тъй внимателно. — После сгъна грижливо разписката, сложи я под шапката си и прибави: — Мисли му за брадата си, евреино, ако кажеш, че не е предостатъчно.

Той си наля още една чаша вино, без да чака покана, и напусна безцеремонно стаята.

— Ребека — каза евреинът, — този човек малко ме надхитри. Ама все пак господарят му е добър момък и аз много се радвам, че е спечелил злато и сребро с бързия си кон и здравото си копие, което също като копието на Голият филистимлянин е здраво като кросно.

Като се обърна да чуе отговора на Ребека, той видя, че тя бе напуснала стаята, докато той се пазареше с Гърт.

В това време Гърт бе вече слязъл по стълбите и се луташе да търси изхода в тъмното преддверие, когато една облечена в бяло фигура, осветена от малка сребърна лампа, която носеше в ръка, му даде знак да я последва към една странична стая. Гърт не се подчини на тази покана с особена охота. Когато имаше да се бори само със земни сили, той беше буен и груб като див глиган, но затова пък изпитваше характерния за саксонците ужас от кошути, горски духове, жени в бяло и всички други суеверия, които прадедите му бяха донесли със себе си от дивите германски гори. При това той си припомни, че се намира в къщата на евреин, а освен другите неприятни качества, които народът приписваше на евреите, на тях гледаха и като на хора, вещи в магията и заклинанията. Въпреки това след минутно колебание той се подчини на поканата на бялата фигура и я последва в посочената от нея стая, където за свое радостно учудване видя, че водачката му бе красивата еврейка, която бе видял на турнира и преди малко в стаята на баща й.

Тя го разпита за подробностите по сделката му с Исак, които той повтори точно.

— Моят баща само се е пошегувал с тебе, добри човече — каза Ребека. — Той дължи много повече на господаря ти за добрината му, отколкото може да се заплати с бронята и коня, даже и да се удесетори цената им. Каква сума плати на баща ми ей сега?

— Осемдесет сребърника — рече Гърт, изненадан от този въпрос.

— В тази кесия — каза Ребека — ще намериш сто. Върни на господаря си това, което е негово, а с остатъка обогати себе си. Бързо, върви си, не се бави да ми благодариш! И внимавай, като минаваш по улиците на този шумен град, където лесно можеш да изгубиш и товара си, и живота си. Рубен — прибави тя, като плесна с ръце, — освети пътя на този непознат и не забравяй да заключиш и да залостиш вратата след него.

Рубен, чернокос и чернобрад евреин, дойде в отговор на повикването й с факла в ръка; той отвори външната врата на къщата, преведе Гърт през покрит с плочи двор и го пусна да излезе през един малък отвор на портата, която затвори след него с резета и вериги, подходящи за портата на затвор.

— Кълна се в свети Дънстън — рече Гърт, докато вървеше, препъвайки се по тъмната уличка, — това не е еврейка, а ангел небесен. Десет сребърника от смелия ми млад господар, двадесет от този бисер на Сиона! О, щастлив ден! Още един такъв ден, Гърт, и ти ще се Освободиш от крепостничество и ще бъдеш свободен като благородник. Тогава аз ще захвърля свинарския си рог и гегата си, ще взема меч и щит като свободен човек и ще следвам младия си господар до смърт, без да крия ни лицето, ни името си.

Нощните приключения на Гърт още не бяха свършили; подобни мисли започнаха да му идват на ум, когато, преминал няколко разпръснати къщи край селището, той се озова в един хлътнал селски път, стръмните брегове на който бяха обрасли с лещак и див чимшир; тук-там нискостеблени дъбове преплитаха клони над него. Пътят беше дълбоко изровен и развален от колите, които неотдавна бяха возили най-различни неща за турнира. Беше тъмно, бреговете на пътя и храстите не пропускаха светлината на пълната луна.