Уолтър Скот - Айвънхоу

— От Обезнаследения рицар — каза Гърт, — победителя на днешния турнир. Нося стойността на доспехите, които му е дал Кирият Джейръм от Лестър по твоя препоръка. Конят е вече върнат в конюшнята ти. Искам да зная каква сума трябва да платя за доспехите.

— Казах аз, че той е добър момък! — възторжено извика Исак. — Една чаша вино няма да ти увреди — прибави той, като напълни и подаде на свинаря чаша с такова скъпо и хубаво питие, каквото Гърт никога не бе вкусвал, — ами колко пари носиш у себе си? — продължи Исак.

— Света Богородице! — рече Гърт, като остави чашата. — Какъв нектар пият тези неверни кучета, а истинските християни са благодарни и за мътна и гъста бира, като помията, дето я даваме на свинете си. Колко пари нося със себе си ли? — продължи саксонецът, след като свърши това нелюбезно възклицание. — Малка сума и все пак нещичко в брой. Е, Исак, сигурно и ти имаш съвест, макар и еврейска.

— Да — отвърна Исак, — ама твоят господар спечели хубави коне и скъпи брони със силата на копието си и на десницата си, той е добър момък — евреинът е готов да ги вземе вместо пари и да му върне, което е в повече.

— С тях господарят ми се е разпоредил вече — каза Гърт.

— A-а, лошо е направил — рече евреинът, — глупаво е постъпил. Никой християнин тук не може да купи толкова коне и брони и никой евреин освен аз не би му дал и половината от стойността им. Но ти носиш сто сребърника в тази торба — надникна той под пелерината на Гърт, — тя е тежка.

— Пълна е с глави на стрели — каза Гърт находчиво.

— Добре — рече Исак, задъхвайки се в колебанието си между привичната си жажда за печалба и едно току-що породило се желание да се покаже щедър в настоящия случай, — ако кажа, че ще приема осемдесет сребърника за хубавия кон и скъпата броня, от което няма да имам никаква печалба, имаш ли достатъчно пари да ми платиш?

— Едвам ще стигнат — отвърна Гърт, макар че поисканата сума беше по-малка, отколкото очакваше — и господарят ми ще остане без петак. Но все пак, щом не можеш да намалиш повече, трябва да се съглася.

— Напълни си още една чаша вино — подкани го евреинът. — А осемдесет сребърника е много малко. Не остава никаква лихва за парите. Пък и хубавият кон може да е пострадал нещо в днешните борби. Ох, каква тежка и опасна борба бе! Ездачи и коне се сблъскваха като дивите бикове на Башан! Сигурно конят е пострадал нещо.

— А пък аз ти казвам — отвърна Гърт, — че той е здрав и читав. Можеш още сега да го видиш в конюшнята си. Казвам ти пак, осемдесет сребърника са достатъчни за бронята и смятам, че думата на един християнин струва колкото думата на един евреин. Ако не приемеш осемдесет, ще върна тази торба (и той подрънка парите в нея) на господаря си.

— Недей, недей — каза Исак, — сложи тука талантите, шекелите 74 74 Еврейски монети. — Б. пр. , осемдесетте сребърника и ще видиш, че щедро ще те възнаградя.

Най-после Гърт се подчини и след като отброи осемдесет сребърника на масата, евреинът му даде разписка за коня и бронята. Ръката му трепереше от радост, докато увиваше първите седемдесет сребърника. Последните десет той преброи много бавно, като се спираше и си приказваше нещо, поемайки всяка монета от масата и спускайки я в кесията си. Като че ли алчността му се бореше с по-добрите му импулси и го караше да прибира сребърник след сребърник, докато щедростта му го подтикваше да върне поне една част на своя благодетел или да подари нещо на посредника му. Думите му бяха приблизително следните:

— Седемдесет и един, седемдесет и два — господарят ти е добър момък, — седемдесет и три — прекрасен младеж, — седемдесет и четири — тази монета е малко очукана по края тази пък ми изглежда малко ексик на тегло, — седемдесет и шест — ако някой път господарят ти има нужда от пари, нека дойде при Исак от Йорк, — седемдесет и седем, — разбира се с гаранция. — Тук той направи значителна пауза и Гърт започна да се надява, че последните три сребърника може би ще избягнат съдбата на останалите, но броенето продължи: — Седемдесет и осем — ти си добър човек, — седемдесет и девет — заслужаваш и ти нещичко…

Тук евреинът пак се спря и погледна последната монета очевидно с намерение да я даде на Гърт. Той я претегли на върха на пръста си и я пусна на масата, за да иззвънти. Ако звукът й се бе оказал по-глух и тежестта поне мъничко под нормалната, щедростта му щеше да надделее, но за нещастие на Гърт монетата бе дебела, наскоро сечена, тежеше малко повече от нормалното и прозвъня ясно и чисто. На Исак не му даде сърце да се раздели с нея и я пусна ужким разсеяно в кесията с думите: