Уолтър Скот - Айвънхоу

— Ако го кажа — рече Гърт, — може да издам името на господаря си.

— Наперен слуга си — заяви разбойникът, — но по това ще говорим по-късно. Господарят ти как се сдоби с тези жълтици? От наследството си или по какъв начин ги е получил?

— С помощта на храброто си копие — отговори Гърт. — Тези торбички съдържат откупа за четири хубави коня и четири хубави доспехи.

— Колко пари са? — поиска да знае разбойникът.

— Двеста жълтици.

— Само двеста жълтици! — почуди се бандитът. — Та твоят господар е проявил голяма щедрост спрямо победените и им е поискал много евтин откуп. Назови хората, които платиха златото.

Гърт така и направи.

— А какъв откуп бе определен за доспехите и коня на тамплиера Брайън де Боа Жилбер? Както виждаш, не можеш да ме измамиш.

— От тамплиера господарят ми не ще нищо освен кръвта му. Те са се предизвикали на борба до смърт и не могат да си разменят учтивости.

— Гледай ти! — каза разбойникът и помълча. — Каква работа имаше ти в Ашби с такава сума, оставена на твое съхранение?

— Отидох да върна на Исак, евреина от Йорк, парите за доспехите, с които той снабди господаря ми за турнира — отвърна Гърт.

— И колко плати на Исак? Ако съдим по теглото, струва ми се, че има още двеста жълтици в тази кесия.

— На Исак платих осемдесет жълтици — каза саксонецът, — а той ми върна на тяхно място сто.

— Какво? Как така? — възкликнаха всички разбойници едновременно. — Смееш ли да се подиграваш с нас, та разправяш такива небивалици?

— Колкото луната горе на небето е истинска, толкова е вярно и това, което ви разправям. Ще намерите точно тази сума в една копринена кесийка в кожената торбичка, и то отделно от останалото злато.

— Опомни се, бре човек — каза главатарят. — Ти говориш за евреин, израилтянин! Колкото е вероятно поклонникът да получи обратно чашата вода, която е излял в пустинята, толкова е вероятно евреин да ти върне злато.

— У евреите има толкова милост, колкото у неподкупен бирник — добави друг от бандитите.

— И все пак аз ви казвам самата истина.

— Дайте веднага светлина — каза главатарят. — Ще прегледам кесията и ако е така, както казва човекът, щедростта на евреина е не по-малко чудо от потока, който спаси прадедите му в пустинята.

Веднага донесоха светлина и разбойникът взе да рови в кесията. Другите се струпаха около него, дори двамата, които държаха Гърт, поотпуснаха ръцете си, протягайки врат, за да видят резултата от прегледа. Използвайки нехайството им, Гърт се напъна и с едно рязко движение успя да се изтръгне от ръцете им. Да беше се решил да прежали парите на господаря си, той можеше да избяга. Но Гърт съвсем нямаше такива намерения. Той изтръгна една тояга от ръцете на един от разбойниците, повали главатаря, който ни най-малко не подозираше какви са намеренията му, и за малко не си взе обратно и кесията, и съкровището. Крадците обаче се оказаха по-чевръсти от него и отново хванаха както кесията, така и верния Гърт.

— Негоднико! — извика главатарят, като се изправи. — Спука ми главата и ако беше попаднал на други от нашия занаят, щеше по-зле да си изпатиш за нахалството си. Ей сега ще научиш какво те чака. Да говорим първо за господаря ти — работата на рицаря трябва да се уреди преди работата на оръженосеца, както гласят правилата на рицарството. А сега стой мирно, че ако мръднеш, ще получиш една, дето ще те укроти за цял живот. Другари — продължи той, обръщайки се към бандата си, — по тази кесия има избродирани еврейски букви и съм готов да вярвам, че това, което ни разправи селякът, е вярно. Неговият господар, странстващият рицар, ще мине, без да му вземем данък. Ние твърде много си приличаме с него, за да го плячкосваме, кучетата няма какво да се джавкат помежду си, когато има толкова много вълци и лисици.

— Как така си приличаме? — запита един от бандата. — Я да видим как ще го докажеш!

— Че какво, глупако — отвърна главатарят, — та той не е ли беден и обезнаследен като нас? Не си ли изкарва прехраната с върха на сабята като нас? Не победи ли Фрон де Бьоф и Малвоазен, също както ние бихме ги победили, ако можехме? Не е ли смъртен враг на Брайън де Боа Жилбер, от когото толкова основателно се боим? Пък дори всичко да не беше така, бихте ли се съгласили да проявим по-малко съвест от един безбожник, от един евреин?

— Вярно, би било срамота — измърмори другият — и все пак, когато бях в бандата на смелия Ганделин, не му мислехме толкова. Ами този дързък селяк — и него ли ще пуснеш невредим?