— Доброволно ли? Да го порази египетската чума! Доброволно, казваш, а? Да, така доброволно, както някога в Лионския залив хвърлих стоката си, за да облекча кораба, който стенеше сред бурята; облякох кипящите вълни в най-хубавите си коприни, ароматизирах солената пяна с миро и алое, обогатих морските дълбочини със злато и сребро! И нима това не беше час на неизразима мъка, макар че собствените ми ръце принесоха жертвата?
— Но то беше жертва, която искаше небето, за да спаси живота ни — отвърна Ребека, — и оттогава насам богът на нашите деди благослови твоите богатства и печалби.
— Да — каза Исак, — но когато тиранинът ми ги отнема, както днес, и ме принуждава да се усмихвам, когато ме ограбва! О, дъще, обезнаследени скитници, каквито сме ние, най-голямото зло, което сполита племето ни, е, че когато ни обиждат и грабят, всички наоколо ни се смеят, а ние сме принудени да прикриваме възмущението си от обидата и да се усмихваме кротко, вместо смело да си отмъстим.
— Недей мисли така, татко — каза Ребека, — и ние имаме своите преимущества. Неверниците, колкото жестоко да ни потискат, все пак в известно отношение са зависими от прогонените деца на Сион, които те презират и преследват. Без помощта на нашето богатство те не биха могли да подготвят армиите си за война, нито победните си тържества в мирно време. И златото, което им даваме назаем, се връща увеличено в нашите ковчези. Ние сме като тревата, която расте най-буйно, когато най-много я тъпчат. Даже днешното пищно зрелище нямаше да се състои без съгласието на презрения евреин, който достави средствата за него.
— Дъще — рече Исак, — сега ти засегна друга скръбна струна. Прекрасният кон и скъпите доспехи, равностойни на печалбата от цялата ми сделка с нашия Кирият Джейръм от Лестър — ето ти още една чиста загуба — да, да, загуба, която поглъща всичките ми печалби за една седмица от събота до събота. Но все пак това може да излезе на по-добър край, отколкото си мисля сега, защото младежът е добър.
— Сигурна съм — додаде Ребека, — че ти не ще се разкайваш, задето си се отплатил на странника-рицар за сторената ти от него добрина.
— Вярвам, дъще — отвърна Исак, — вярвам също, че Сион отново ще бъде изграден. Но колкото се надявам, че някога ще видя със собствените си очи стените и крепостните кули на новия храм, толкова и вярвам, че някога ще видя християнин, па макар и най-добрия от тях, да плати дълга си на един евреин, освен ако не го е страх от съд и тъмница.
При тези думи той започна пак недоволно да се разхожда из стаята. Ребека, виждайки, че опитите й да го успокои само му напомняха нови причини за вайкане, благоразумно прекъсна безполезните си усилия — това мъдро поведение препоръчваме на всички, които се нагърбват с ролята на утешители и съветници.
Вече се стъмняваше, когато една слугиня еврейка влезе и сложи на масата две сребърни лампи, пълни с ароматично масло, а друга прислужница нареди на малка абаносова масичка, богато украсена със сребро, най-скъпи вина и най-вкусни ястия, защото вътре в къщите си евреите не се лишават и от най-скъпия лукс. В същото време прислужницата осведоми Исак, че един назарянин (така наричаха те помежду си християните) желае да говори с него. Който живее от търговия, трябва по всяко време да бъде на разположение на всеки желаещ да преговаря с него. Исак веднага остави на масата недокоснатата чаша с гръцко вино, която току-що бе повдигнал към устните си, каза бързо на дъщеря си: „Ребека, покрий си лицето!“ — и заповяда да въведат непознатия. Едва-що Ребека бе спуснала над красивото си лице покривало от сребърен воал, което стигаше до краката й, вратата се отвори и влезе Гърт, увит в широките дипли на норманската си пелерина. Видът му бе по-скоро съмнителен, отколкото предразполагащ, особено пък когато вместо да си свали калпака, той го нахлузи още по-ниско над грубото си чело.
— Ти ли си Исак от Йорк? — запита Гърт по саксонски.
— Да, аз съм. — отвърна Исак на същия език, защото като търговец той познаваше всички езици, говорени в Англия, — а ти кой си?
— Това не е важно — отвърна Гърт.
— Толкова е важно, колкото ти да знаеш моето — отвърна Исак, — защото как мога да преговарям с тебе, без да ти зная името?
— Това е лесно — отговори Гърт, — тъй като аз имам да плащам пари, трябва да знам, че ги предавам на когото трябва, а пък за теб, който ще ги получиш, едва ли е от голямо значение от чии ръце ги получаваш.
— О-хо-о — възкликна евреинът, — ти си дошъл да плащаш пари, а? Свети отче Авраме, това съвсем изменя отношенията ни един към друг. От кого носиш парите?
Читать дальше