— Не — засмя се абатът, — ние само в манастира се ограничаваме с lac dulce u lac acidum 52 52 Прясно и кисело мляко . — Б. пр.
. Когато сме сред светски хора, постъпваме като тях и затова аз отвръщам на наздравицата ви с това хубаво вино, а оставям по-слабото питие на своя брат-мирянин.
— А аз — каза тамплиерът, напълвайки бокала си — пия наздравица за хубавата Роуина, защото, откак нейната съименница дойде в Англия, никоя жена не е била по-достойна за тази чест. Кълна се, че бих простил на злочестия Уортиджърн загубата на чест и кралство, ако причината за това е била равна по хубост на тази, която виждаме пред нас.
— Аз ще ви спестя тази проява на вежливост, сър тамплиер — каза Роуина с достойнство, без да повдигне воала си. — Или по-скоро ще се възползувам от вежливостта ви, като ви помоля да ни разкажете последните вести за Палестина — тема по-приятна за ушите на нас англичаните, отколкото комплиментите, на които ви учи френското ви възпитание.
— Няма нищо особено за разказване, лейди — отвърна сър Брайън де Боа Жилбер. — Мога само да потвърдя слуха за примирие със султан Саладин.
Думите му бяха прекъснати от Уомба, който бе заел мястото си на един стол, украсен с две магарешки уши, поставен на две крачки зад господаря му. Седрик от време на време му даваше храна от собствения си поднос — привилегия? която Уомба споделяше с многобройните му любими кучета. Тук седеше Уомба с малка масичка пред себе си, с крака, подвити под пречките на стола. Той бе всмукал бузите си навътре така, че челюстите му приличаха на орехотрошачка и полузатворените му очи зорко следяха всяка възможност да прояви позволеното му смехотворство.
— Тези примирия с неверниците — извика той, без да го е грижа, че рязко пресича думите на важния тамплиер — ме карат да се чувствам истински старец!
— Хайде де, глупчо, как така? — запита Седрик и изражението му сочеше, че очаква шегата с благоволение.
— Ами защото — отвърна Уомба — аз си спомням вече три примирия, всяко от които трябваше да трае по петдесет години. Така че по моята сметка трябва да съм вече най-малко сто и петдесет годишен.
— Аз пък мога да ти гарантирам, че няма да умреш от старост — каза тамплиерът, който сега позна приятеля си от гората. — Мога да ти гарантирам, че ще умреш само от насилствена смърт, ако все така насочваш пътниците, както насочи тази нощ абата и мен.
— Така ли, негоднико? — рече Седрик. — Погрешно си насочил пътниците, а? Трябва да заповядам да те набият с камшик. Ти си не само глупец, но и мошеник.
— Моля ти се чичо — отвърна шутът, — нека глупостта ми веднъж да ме извини заради мошеничеството ми. Аз само сбърках лявата си ръка с дясната. А пък който иска от глупец да му бъде съветник и водач, той може да прости и по-голямо прегрешение.
Тук разговорът бе прекъснат от един слуга, изпратен от вратаря да съобщи, че на портата стои странник и моли за гостоприемство.
— Пусни го да влезе — каза Седрик, — който и да е и какъвто и да е. Тази бурна нощ навън принуждава дори дивите зверове да се прибират при питомните и да търсят закрила от смъртния си враг, човека, за да не загинат в стихията. Освалд, погрижи се да бъдат задоволени всичките му нужди.
Домоуправителят напусна банкетната зала, за да се погрижи за изпълнението на господарската заповед.
Нима евреинът няма очи? Нима евреинът няма ръце, органи, ръст, сетива, чувства, страсти? Нима не се храни със същата храна, не го нараняват същите оръжия, не страда от същите болести, не се лекува със същите средства, не го топли същото лято и не зъзне в същата зима като християнина?
ШЕКСПИР — „ВЕНЕЦИАНСКИЯТ ТЪРГОВЕЦ“
Освалд се върна и пошепна на ухото на господаря си:
— Странникът е евреин, нарича се Исак от Йорк. Редно ли е да го въведа в залага?
— Нека Гърт свърши тази работа, Освалд — каза Уомба с присъщото си безочие. — Свинарят ще бъде подходящ водач за един евреин.
— Света дева Мария! — прекръсти се абатът. — Евреин неверник да бъде допуснат в мое присъствие!
— Еврейско куче — поде тамплиерът — да се доближи до един защитник на светите земи!
— Кълна се в честта си — рече Уомба, — струва ми се, че тамплиерите предпочитат наследството на евреите пред тяхната компания.
— Спокойствие, достойни ми гости — каза Седрик. — Моето гостоприемство не може да се ограничава поради вашата неприязън. Ако небето търпи вече от незапомнени времена целия този народ от упорити неверници, то ние можем да изтърпим присъствието на един евреин за няколко часа. Аз не принуждавам никого да говори или да се храни с него. Сложете му маса и нещо за хапване отделно, освен ако — и той се усмихна — тези чужденци с чалмите не биха го приели в компанията си.
Читать дальше