Уолтър Скот - Айвънхоу

— Но тя ще има особено желание да дойде — отвърна Елгита бързо, — защото винаги се интересува да чуе последните вести от Палестина.

Седрик бързо метна раздразнен поглед към опереното момиче. Но Роуина и всичките й приближени се ползваха с особени привилегии и не се бояха от неговия гняв. Той само отвърна:

— Мълчи, момиче! Езикът ти не знае мярка. Предай на господарката си съобщението ми и нека тя да постъпи, както й е угодно. Тук поне потомката на Алфред 51 51 Алфред — англосаксонски крал (871–901). — Б. пр. все още царува като принцеса.

Елгита излезе от залата.

— Палестина! — повтори Саксонеца. — Палестина! Колко хора слушат разказите, които ни носят от тази съдбоносна страна разни развратници кръстоносци и лицемери-поклонници! И аз бих попитал, и аз бих искал да узная… и аз бих слушал с разтуптяно сърце приказките, които хитреци скитници измислят, за да спечелят гостоприемството ни… Но не! Този, който прекърши волята ми, не е вече мой син! И аз няма да се интересувам за съдбата му повече, отколкото за съдбата на милиони други, които със знака на кръста на рамо са се юрнали да издевателстват и да проливат кръв под предлог, че изпълняват божията воля!

Той свъси вежди и за момент сведе очи към земята. Когато пак ги повдигна, дверите на края на залата се разтвориха широко и водени от майордома-с бялата палка и четирима слуги с разгорени факли, гостите влязоха.

Абатът Еймър се бе възползувал от дадената му възможност да се преоблече и бе заменил пътния си костюм с друг, още по-скъп, върху който бе наметнал разкошно везан филон. Освен тежкия златен пръстен с инициал, белег на високия му духовен сан, пръстите му, противно на църковния канон, бяха покрити със скъпоценни камъни. Сандалите му бяха от най-фина испанска кожа, брадата му бе подрязана до най-малкия размер, позволен от ордена, а остриганото му теме бе скрито под скъпа червена везана шапчица.

Видът на рицаря-тамплиер бе също променен и макар с по-малко украса, дрехите му бяха също така скъпи и той бе не по-малко внушителен от другаря си. Вместо ризницата той бе облякъл къса дреха от тъмнолилава коприна, украсена с кожи, а върху нея се спускаше на богати дипли дългата му снежнобяла мантия. На рамото на мантията бе изрязан от черно кадифе осмрвърхият кръст на ордена на тамплиерите. Високата шапка не прихлупваше вече челото му, което сега красяха къси, гъсти, гарвановочерни къдрави коси, близки по цвят на необикновено мургавата му кожа. Нищо не би могло да се сравни с грацията и царствеността на неговата походка и държане, ако нямаше в тях едно подчертано високомерие, придобито от навика да заповядва, без да среща каквато и да е съпротива.

Зад тези две високопоставени личности вървяха собствените им слуги, а на по-почетно разстояние — и техният водач, в чийто външен вид нямаше нищо особено освен черните поклоннически дрехи. Те представляваха някаква мантия от груб черен вълнен плат, която покриваше цялото тяло. По форма наподобяваше пелерината на съвременните хусари и имаше също такива наметалца над ръцете, които наричаме Sclaveyn или Sclavonian. Груби цървули, вързани с кожени ремъци върху босите му крака, широкопола шапка с нашити по периферията мидени черупки и дълга тояга с железен връх и с палмово клонче на горния край допълваха облеклото на пилигрима. Той скромно влезе в залата след последния от свитата и като видя, че на долния край на масата едва имаше място за слугите на Седрик и на гостите, оттегли се на една пейка почти под едно от големите огнища и започна да си суши дрехите, докато на масата се освободи място или гостоприемният домоуправител се досети да му занесе храна там, където беше седнал.

Седрик стана да посрещне гостите си тържествено и любезно, слезе три стъпки от подиума на залата, направи три крачки и спря да ги дочака да се приближат.

— Съжалявам, преподобни абате — каза той, — че моят обет не ми позволява да отида по-далеч от това място в залата на моите прадеди, за да посрещна дори такива гости като вас и този храбър рицар на светата църква. Но моят майор-дом ви е обяснил причината за привидната ми невежливост. Ще ви помоля също така да ме извините, че ви говоря на родния си език; и ви моля и вие да ми отговаряте на него, ако го познавате достатъчно добре. Ако ли не, аз знам достатъчно нормански, за да ви разбера.