Уолтър Скот - Айвънхоу

Тъкмо когато щеше да започне вечерята, майордомът изведнъж вдигна бялата си палка и извика:

— Спрете! Сторете път на лейди Роуина!

Една странична врата на горния край на залата се отвори и лейди Роуина влезе, придружена от четири прислужнички. Седрик, макар и изненадан, и то може би не твърде приятно, че повереницата му е решила да се яви пред обществото в този случай, побърза да я посрещне и да я заведе почтително и тържествено до високия стол отдясно на неговия, отреден за господарката на замъка. Всички станаха, за да я посрещнат. След като отговори на вежливостта им с приветствен жест, тя се приближи грациозно да заеме мястото си. Преди още да беше седнала, тамплиерът пошепна на абата:

— Няма да нося златния ви гердан на турнира. Чианското вино е ваше.

— Нали ви казах? — отвърна абатът. — Но прикрийте възхищението си, франклинът ви наблюдава.

Без да обръща внимание на предупреждението и свикнал да следва само собствените си желания, Брайън де Боа Жилбер не отместваше поглед от саксонската хубавица, която може би му правеше още по-силно впечатление, понеже бе тъй различна от ориенталските принцеси.

Роуина имаше съвършена фигура. Тя беше висока, но не дотолкова, че да прави неприятно впечатление с ръста си. Лицето й бе изящно бяло, но благородно оформената глава и черти му пречеха да изглежда блудкаво, както често се случва при русите красавици. Ясните й сини очи под красиво извити кафяви вежди, достатъчно-подчертани, за да придават характер на челото, бяха сякаш пригодени и да пламват, и да се топят, да заповядват и да молят. Ако по природа кротостта бе по-свойственото изражение на лицето й, то в този случай чувството за превъзходство и постоянно оказваното й всеобщо уважение бяха създали у саксонската благородница един по-горд характер, който се смесваше с дарените й от природата черти и ги видоизменяше. Буйната й светлокестенява коса бе изящно и оригинално сресана на многобройни букли, при което изкуството вероятно бе подпомогнало природата. В къдриците й, които тя носеше спуснати в знак на благородното си потекло и положението си на неподвластна девица, бяха преплетени скъпоценни камъни. Златна верижка с прикрепен на нея медалион с реликва от същия метал висеше на шията й. На голите си ръце носеше гривни. Облеклото й се състоеше от рокля и фуста от светла морскозелена коприна и върху тях дълга до земята свободна наметка с много широки ръкави, които стигаха едва до лакътя. Наметката бе от много фин ален вълнен плат. На горния й край бе прикрепен копринен воал с изтъкани в него златни нишки, който девойката можеше да носи според желанието си или спуснат над лицето и гърдите, както го носят испанките, или като шал около раменете си.

Когато Роуина долови погледа на рицаря-тамплиер, устремен към нея със страст, която придаваше на дълбоките му тъмни очи блясъка на разгорени въглени, тя с достойнство дръпна воала върху лицето си, за да му даде да разбере, че неговият дързък и решителен поглед й е неприятен. Седрик забеляза това движение и разбра защо го бе направила.

— Сър тамплиер — каза той, — бузите на нашите девойки твърде малко са виждали слънцето, за да могат да понесат втренчения поглед на един кръстоносец.

— Ако съм сгрешил — отвърна сър Брайън, — моля да ме извините, тоест, моля лейди Роуина да ме извини, защото моето смирение не ми позволява да отида по-далеч.

— Лейди Роуина — каза абатът — наказа всички ни, като наказа дързостта на моя приятел. Нека се надяваме, че тя няма да бъде така жестока към великолепната свита от рицари, които ще срещнем на турнира.

— Дали ще отидем там, не е сигурно — намеси се Седрик. — Аз не обичам тези суетни удоволствия, които нашите [???]

— Все пак, нека се надяваме — каза абатът, — че нашата компания може да ви склони да дойдете. Когато пътищата са така несигурни, един ескорт като този на сър Брайън не е за пренебрегване.

— Абате — отвърна Саксонеца — когато и да съм пътувал из тази страна, никога не съм се нуждаел от друга помощ освен от помощта на меча си и на верните си хора. И сега, ако отидем в Ашби-де-ла-Зуш, ще пътуваме с моя благороден съсед и съотечественик Ателстън от Кънънгзбърг, придружени от свита, от която се плашат всякакви разбойници и врагове феодали. Вдигам тази чаша за ваше здраве, господин абат! Надявам се, че виното е по вкуса ви и ви благодаря за любезността. Ако пък твърде строго се придържате към монашеските правила — прибави той — и предпочитате вашето кисело мляко, надявам се, че няма да насилите вежливостта си, за да не ме обидите.