Уолтър Скот - Айвънхоу

Езикът няма думи да опише жестокия израз на ярост, който помрачи още повече мургавото лице на тамплиера. В изблик на смут и гняв разтрепераните му пръсти посегнаха към дръжката на меча и може би се отдръпнаха само при мисълта, че не бива да се върши насилие тук, сред тези хора. Седрик, чиито чувства бяха винаги прями и прости и рядко се насочваха към повече от един обект в даден момент, не забеляза в радостта, с която слушаше за славата на сънародниците си, гневния смут на своя гост.

— Давам ти тази златна гривна, поклоннико — рече той, — ако можеш да ми кажеш имената на рицарите, които тъй храбро са защитили славата на весела Англия.

— С радост ще сторя това — отвърна пилигримът, — и то без награда, защото моят обет засега ми забранява да се докосвам до злато.

— Аз ще нося гривната вместо тебе, ако искаш, приятелю поклонник — обади се Уомба.

— Първият по чест и по оръжие, по слава и по ранг — рече поклонникът — беше храбрият Ричард, крал на Англия.

— Прощавам му — каза Седрик, — прощавам му произхода от тиранина херцог Уилиъм.

— Вторият беше Лестърският херцог — продължи поклонникът. — Третият беше сър Томас Мълтън от Гилсланд.

— Той поне е от саксонски произход — рече Седрик възторжено.

— Четвъртият бе сър Фоук Дойли — продължи пилигримът.

— Саксонец, поне по майчина линия — каза Седрик, който слушаше жадно и отчасти поне бе забравил омразата си към норманите при мисълта за общата победа на английския крал и неговите островитяни. — А кой бе петият?

— Петият бе сър Едуин Търнъм.

— Чистокръвен саксонец, кълна се в душата на Хенгист 59 59 Герой на древните англосаксонци. — Б. пр. ! — извика Седрик. — Ами шестият — продължи той нетърпеливо, — как се наричаше шестият?

— Шестият — отговори поклонникът след кратка пауза, сякаш се мъчеше да си припомни нещо, — шестият беше един млад рицар с по-малка слава и по-нисък ранг, приет в тяхната почетна група не толкова да им помогне, колкото да попълни броя им. Не си спомням името му.

— Поклоннико — каза сър Брайън де Боа Жилбер презрително, — твърде късно се сети да се престориш, че забравяш, след като си спомни вече толкова много неща. Аз сам ще кажа името на рицаря, чието щастливо копие и една грешка на моя кон стана причина за повалянето ми — това беше рицарят Айвънхоу и измежду шестимата нямаше друг на неговите години с по-голяма бойна слава. Но аз ще кажа, и то високо, че ако той беше сега в Англия и би се осмелил да повтори поканата за бой от Сен Джон д’Акър в турнира през тази седмица, аз, въоръжен както съм сега, бих му дал възможност да се възползува от всяко преимущество на оръжието и спокойно бих изчакал резултата.

— Вашата покана за борба веднага щеше да е приета — отвърна поклонникът, — ако противникът ви беше наблизо. Но както стоят сега нещата, не смущавайте тази мирна зала с хвалби за изхода на една борба, която добре знаете, че няма да се състои. Ако Айвънхоу някога се върне от Палестина, аз гарантирам за него, че ще излезе насреща ви.

— Хубав гарант! — каза рицарят тамплиер. — А какво предлагаш като залог?

— Тази кутийка с мощи — отговори поклонникът, изваждайки от пазвата си малка кутийка от слонова кост. — В нея има парченце от истинския кръст Христов, донесено от манастира в планината Кармел.

Игуменът на Жорво се прекръсти и каза едно „Отче наш“, което повториха всички освен евреина, мохамеданите и тамплиера. Последният, без да повдигне качулката си и да прояви някаква почит към предполагаемата светост на реликвата, свали от шията си един златен синджир, хвърли го на масата и рече:

— Нека абатът Еймър да пази моя залог и залога на този безименен скитник в знак на това, че когато рицарят Айвънхоу се върне между четирите британски морета, той се задължава да приеме поканата на Брайън де Боа Жилбер и ако не му отвърне, ще го обявя за страхливец по всички дворци на тамплиерите в Европа.

— Не ще стане нужда — намеси се лейди Роуина, нарушавайки мълчанието. — Нека се чуе моят глас, щом като никой друг глас в тази къща не се вдига в защита на отсъстващия Айвънхоу. Аз заявявам, че той ще отговори честно на всяка честна покана за двубой. Ако моята нищожна гаранция може да прибави нещо към неоценимия залог на този свет поклонник, аз бих заложила името и честта си, че Айвънхоу ще срещне този горд рицар, както желае той.

Множество противоречиви чувства, сякаш бяха завладели Седрик и го караха да мълчи, докато траеше спорът. Задоволена гордост, огорчение, смут пробягваха по широкото му открито чело като сенки на облаци над полето но жътва. А слугите му, върху които името на шестия рицар бе подействало почти като мълния, следяха с напрежение изражението на господаря си. Но когато Роуина заговори, звукът на нейния глас като че ли го стресна от унеса му.