Уолтър Скот - Айвънхоу

Мир вам (лат.)

Някой си пътник попаднал сред разбойници (лат.)

Сърцето ми изскочи (лат.)

И вам — моля дълбокоуважаеми отче, за вашето милосърдие (лат.)

Ифрин — адът у древните гали. — Б. пр.

Один и Тор — богове на старите германци-езичници. — Б. пр.

Джордж Краб — английски поет (1754–1832) — Б. пр.

Тези, които ходели на поклонение на божи гроб и особено на гроба на св. Йоан от Компостела в Испания, носели значка с форма на мида. Същото изображение се използвало и като фамилен герб от техните потомци. — Б. пр.

Роло — нормански херцог, дядо на Вилхелм Завоевателя. — Б. пр.

Ламанш — Б. пр.

Високомерие , нахалство . — Б. пр.

Витенагемот — народно събрание у древните англосаксонци. — Б. пр.

„За божия град“ . — Б. пр.

Света Богородице! (лат.)

Ако някой, подведен от дявола… (лат.)

Велиал (библ.) — финикийски бог, който за юдеите олицетворявал злото. — Б. пр.

Ювенал I, римски писател сатирик (?55–?125). — Б. пр.

Герой от Шекспировата драма „Венецианския търговец“. Шейлок е богат евреин лихвар, който дава голяма сума назаем на един венециански търговец при условие, че ако не му я върне в уречения срок ще заплати с парче месо от собственото си тяло. — Б. пр.

Напред, до Брейси! — Фрон де Бьоф на помощ!

Молох — финикийски бог, на когото принасяли човешки жертви. — Б. пр.

Гидеон — древноеврейски съдия, покорител на мадиамцнте.

Макавей — еврейски герой, борец срещу сирийците. — Б. пр.

Богът на израилтяните. — Б. пр.

Бъди благословен (лат.)

Бойният зов на де Брейси . — Б. пр.

Бог с вас (лат.)

Парки — в античната митология Парките са три сестри, които решават съдбата на всички хора, като предат на хурките си нишката на живота им и я скъсват, когато пожелаят. — Б. пр.

В германо-скандинавската митология Валхала е царство на безсмъртието, където отиват душите на загиналите в бой герои, отвеждани там от девици, наречени валкирии. — Б. пр.

Познавачът на древността лесно ще забележи, че тези стихове целят да имитират старинната поезия на скалдите, певците на старите скандинавци — едно племе, което поетът-лауреат тъй добре характеризира: „Сурови и неуморими в боя, с усмивка срещат те смъртта“. Поезията на англосаксонците след покръстването и цивилизоването им имала по-друг, по-мек характер, но естествено е да се предположи, че Улрика в своето положение се възвръща към дивите песни, които са вдъхновявали прадедите й във времената на езичество и необуздана жестокост. — Б. а. Поет-лауреат — в Англия това е титла, давана от краля на някой виден поет, който в замяна на това пише стихове по случай важни политически и други събития. — Б. пр.

Английският крал Едуард (1042–1066).

Нотите на мелодиите за рог някога, се наричали mots (думи) и в старите трактати върху лова се бележат не с музикални анотации, а с писани думи. — Б. а.

Тази размяна на удари с веселяка калугер не е съвсем неправдоподобна за характера на Ричард I, ако той е правилно представен в романсите. В един много интересен разказ за приключенията му в Светите земи и завръщането му оттам се говори за такава размяна на пехливански любезности през време на пленничеството му в Германия. Противникът му бил син на главния пазач на затвора и имал неблагоразумието да приеме покана за размяна на удари. Кралят се изправил мъжки и понесъл удара, който го накарал да се олюлее. В отговор, след като предварително си намазал ръката с восък — една практика, която не е известна на съвременните борци, — той върнал удара с такава лихва, че убил противника си на място. — Б. а.

Голиат — гигант-филистимец, когото младият Давид, бъдещ цар на Израел, успял да убие, въпреки че бил много по-дребен от него. — Б. а.