Уолтър Скот: Айвънхоу

— Не, лейди — отвърна Ребека, а от мекия й глас и от красивото й лице лъхаше все същата спокойна скръб, — така не може. Аз не бива да променя вярата на дедите ми като дреха, неподходяща за климата в страната, където реша да заживея. А нещастна няма да бъда, лейди. Този, комуто ще посветя бъдещия си живот, ще ме утеши, ако следвам волята му.

— Значи, вие имате манастири и ти смяташ да се оттеглиш в някой от тях? — попита Роуина.

— Не, лейди — обясни еврейката, — но сред нашия народ, още от времето на Аврама, е имало жени, отдадени всецяло на бога, които са се занимавали с благочестиви дела — те лекуват болните, хранят гладните, утешават страдащите. Между тези жени ще се числи и Ребека. Кажи това на мъжа си, ако случайно попита какво е станало с девойката, чийто живот той спаси.

Неволен трепет прозвуча в гласа й и нежност, които издаваха може би повече, отколкото бе склонна да изрази. Тя побърза да се прости с Роуина.

— Сбогом — каза Ребека. — Нека онзи, който създаде и евреи, и християни, ви обсипе с най-голямата си благодат! Корабът, който ще ни отнесе оттук, ще бъде готов за тръгване, когато стигнем до пристанището.

Тя безшумно напусна стаята, а Роуина гледаше смаяна, сякаш край нея бе минало видение. Хубавата саксонка разправи за този необикновен разговор на мъжа си, у когото той остави дълбоко впечатление. Той живя дълго и щастливо с Роуина, защото ги свързваше обич от ранна младост. Споменът за пречките, които бяха спъвали техния брак, още повече засилваше любовта им. Все пак бихме проявили твърде голямо любопитство, ако запитаме дали споменът за хубостта и великодушието на Ребека не му идваше на ум по-често, отколкото би одобрила красивата потомка на Алфред.

Айвънхоу се отличи в служба на Ричард и бе многократно удостояван с кралското му благоволение. Той може би щеше да се издигне още повече, ако не беше преждевременната смърт на героичния Ричард Лъвското сърце пред замъка Шалуз, близо до Лимож. Със смъртта на един щедър, но безразсъден и романтичен монарх рухнаха всички планове, които той с щедрата си и амбициозна природа бе начертал. За него, с много малко промени, подхождат написаните от Джонсън 222 222 Самюъл Джонсън (1709–1784) — известен писател и лексикограф. — Б. пр. стихове за Карл Шведски:

© 1980 Мария Райкова, превод от английски

© 1980 Теодора Атанасова, превод от английски

Walter Scott

Ivanhoe, 1819

Сканиране и разпознаване: Boman, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe и NomaD, 2008

Публикация

Издателство „Отечество“, 1980

Превод: Мария Райкова и Теодора Атанасова, 1980

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7945]

Последна редакция: 2008-05-25 19:29:37

Под това име са известни романите на Уолтър Скот със сюжети от шотландската история. — Б. пр.

Галено дете (фр.).

Томас Парнел , 1679–1718, ирландски поет, приятел на Джонатан Суифт. — Б. пр.

Серия романи от Уолтър Скот. — Б. пр.

Мария Еджуърт , 1767–1849, английска романистка, съвременница и приятелка на Уолтър Скот. — Б. пр.

Томас Пърси , 1729–1811, издал сборник от балади, исторически песни и романси, с който събудил интерес към английската и шотландската народна поезия. — Б. пр.

Подобно на отшелника, овчарят също унищожава кралския дивеч, но не с лък, а с прашка. Като него и той си има свои тостове при пиене, но те са „Подавай“ и „Давай, другарю!“. Човек се чуди какъв хумор са намирали прадедите ни в подобни безсмислици, но те сигурно са били предлог да си пийнат. — Б. а.

Така наричали най-големия син на крал Едуард III (1330–1376), може би защото носел черни доспехи. — Б. пр.

Несполучлив католически заговор да се хвърли във въздуха английския парламент в 1605 г. — Б. пр.

Фиктивно лице, чието име загатва за отношението на Уолтър Скот към педанта учен. Драйаздъст значи буквално скучен като прах, т.е. бихме могли да преведем името като г-н Прескучни. — Б. пр.

Да се даде на по-достойните (лат.).

Джеймз Мъкфърсън , 1736–1796, издал сборник старинни шотландски балади, песни и пр. — Б. пр.