Уолтър Скот: Айвънхоу

— Девойко — рече на свой ред Роуина, — на този ден Уилфред от Айвънхоу само отплати в малка мяра непрестанните ти грижи за него в дните на неволи, докато е бил ранен. Кажи, има ли нещо, с което той или аз можем да ти бъдем полезни?

— Няма — отговори Ребека спокойно, — само, ако обичате, му предайте моята благодарност и моето сбогом.

— Значи, напускате Англия? — попита Роуина, която още не можеше да се окопити от изненада.

— Напускам Англия, лейди, преди да настъпи новолуние. Баща ми има брат, който е много добре поставен пред Мохамед Боабдил, краля на Гренада. Там ще отидем ние и срещу откуп, какъвто мюсюлманите взимат от нашия народ, ще живеем в мир и под сигурна закрила.

— Нима в Англия нямате такава закрила? — учуди се Роуина. — Моят съпруг е близък с краля. Самият крал е справедлив и щедър.

— Не се съмнявам, че е такъв, лейди — рече Ребека. — Но англичаните са свирепи; постоянно се карат със съседите, си или помежду си, всеки миг са готови да си забият меча. Чадата на моя народ не могат да живеят тук в безопасност. Ефрем е безсърдечен гълъб; Исахар 221 221 Синове на Йосиф и племената, произлезли от тях. — Б. пр. — изтощен от труд роб, приведен между два тежки товара. За израилтяните няма надежда за покой, докато са в една страна на кръвопролитни войни, обкръжени от враждебно настроени съседи, разделени от междуособици.

— Но ти, девойко — възрази Роуина, — ти положително няма от какво да се боиш. За тази, която е гледала раните на Айвънхоу — продължи тя разпалено и стана от мястото си — и е стояла до леглото му, не може да има опасност в Англия, където саксонци и нормани ще се надпреварват кой да й окаже по-голяма почит.

— Словата ви са благородни, лейди — отвърна Ребека, — а намеренията ви още по-благородни. Но това е невъзможно — цяла пропаст ни дели. Както възпитанието, така и вярата ни не позволява нито на вас, нито на мен да я прекосим. Сбогом. Но преди да си отида, изпълнете само една моя молба. Булченският ви воал закрива лицето ви. Повдигнете го, моля ви, и разрешете да видя едно толкова прославено по красотата си лице.

— Едва ли е заслужило такава слава — рече Роуина, — но при условие, че и гостенката ми стори същото, ще вдигна булото.

И тя го свали. Отчасти поради съзнанието за красотата си, отчасти от свенливост, тя се изчерви толкова силно, че цялата — чело, бузи, врат и гръд — поруменя. Ребека също се изчерви. Но това трая само миг и веднага бе обладана от по-възвишени чувства. Руменината постепенно се оттегли от лицето й, както аленият облак избледнява след заник слънце.

— Лейди — обърна се тя към Роуина, — лицето, което благоволихте да ми покажете, дълго ще остане запечатано в паметта ми. В него се чете кротост и доброта. Ако е възможно в един толкова прекрасен израз да се промъква оттенък на светска гордост и суета, как да се сърдим, когато нещо земно носи слаба окраска от първоизточника си? Дълго, дълго ще помня чертите на лицето ви и ще благославям бога, че оставям благородния си спасител, свързан с…

Тя изведнъж спря — очите й се наляха със сълзи. Ребека бързо ги избърса и на загрижените въпроси на Роуина отговори:

— Добре съм, лейди, нищо ми няма. Само се развълнувах, като си спомних за Торкилстън и арената в Темпълстоу. Сбогом. Сега остана неизпълнено само едно най-дребно задължение. Приемете това ковчеже и не се сепвайте, като видите съдържанието му.

Роуина отвори малката, обкована със сребро касетка и видя диамантен гердан и обици, които явно имаха извънредно голяма стойност.

— Невъзможно е — каза Роуина и върна ковчежето. — Не смея да приема един толкова голям подарък.

— Все пак го задръжте, лейди — настоя Ребека. — Вие имате власт, висок ранг и влияние. А ние имаме богатство, източник както на силата, така и на слабостта ни. Стойността на тези дрънкулки, увеличена десеторно, не би имала наполовина такова въздействие, каквото най-малкото ви желание. Затова за вас този подарък няма голяма стойност. А за мен това, с което се разделям, има още по-малко значение. Не ме карайте да мисля, че имате толкова лошо мнение за моя народ, както простолюдието. Да не смятате, че ценя тези блестящи каменни отломки повече от свободата си? Или че за баща ми те са по-скъпи от честта на единственото му дете? Приемете ги, лейди… за мен те нямат никаква цена. Никога вече няма да нося украшения.

— Значи, ти си нещастна! — й каза Роуина, поразена от начина, по който Ребека бе изрекла последните думи. — Ах, остани при нас. Съветът на светите отци ще те отклони от погрешните ви закони и аз ще ти бъда като сестра.