Уолтър Скот - Айвънхоу

— Тогава ти ще трябва да нагласиш работата, храбри селянино — бе отговорът на Айвънхоу, — защото колкото пъти издалече съм му загатвал, той като че ли нарочно изявява желание да продължи веселбата.

— Толкова ли скоро се налага да рискувам да загубя и прошката, и благоволението на моя крал? — каза Робин Худ, като се спря за момент. — Но кълна се в свети Христофор, друг изход няма. Не бих заслужил неговото благоразположение, ако не съм готов да го загубя за негово добро. Ей, Скадлок, я се скрий там зад оня гъстак и надуй рога по нормански, и то веднага, без никакво маене, ако ти е мил животът.

Скадлок се подчини на водача си и след малко веселата дружина се стресна от звука на неговия рог.

— Зовът на Малвоазен — викна воденичарят, като скочи на крака и грабна лъка. Монахът захвърли шишето и хвана дебелата си тояга. Уомба се спря насред някаква шеговита история и хукна да взема меча и щита си. Всички останали грабнаха оръжие.

Мъже, които като тях живеят от ден за ден, много лесно се нагаждат от угощението към бойна обстановка. А за Ричард тази промяна само продължи удоволствието му. Той заповяда да донесат шлема и по-тежките части от доспехите му, които беше свалил. Докато Гърт му ги слагаше, той даде строги нареждания на Уилфред, с риск да си навлече крайното му недоволство, да не участвува в схватката, която очакваше.

— Стотици пъти си се сражавал за мен, Уилфред, и аз само съм гледал. Днес ти само ще гледаш и ще видиш как Ричард ще се бие за своя приятел и васал.

Междувременно Робин Худ бе разпратил няколко души в различни посоки, уж да разузнаят действията на врага. Когато видя, че всички се бяха разпръснали, той отиде при Ричард, който беше вече напълно въоръжен, коленичи и поиска прошка от своя крал.

— За какво, добри ми селянино? — попита го Ричард малко раздразнено. — Не съм ли ти вече опростил всички твои деяния? Думата ни да не е перо, което полюляваме насам-натам помежду си? Оттогава как си имал време пак да се провиниш?

— Там е лошото, че отново се провиних пред вас — отвърна селянинът, — ако се приеме за провинение да измамиш своя крал за негово добро. Тоз рог, дето го чухте, не бе на хората на Малвоазен. Аз дадох нареждане да го надуят, за да разтуря веселбата, която ви отнемаше времето, необходимо за по-важни ваши дела.

Сетне той се изправи, скръсти ръце на гърди и по-скоро почтително, отколкото покорно, зачака отговора на краля с пълното съзнание, че може да го е засегнал, но и уверен в правотата на подбудите си. Лицето на Ричард пламна от гняв. Но това трая само миг и чувството му за справедливост веднага взе връх.

— Кралят на Шерууд скъпи дивеча и виното си, когато черпи краля на Англия! Добре, храбри ми Робин! Но когато ти дойдеш да ме посетиш в хубавия Лондон, надявам се, че ще се проявя като по-малко стиснат домакин. Всъщност си прав. И така, да възседнем конете си и да тръгнем на път. Уилфред от един час вече проявява нетърпение. Кажи ми, юначни ми Робин, имаш ли случайно в четата си приятел, който не се задоволява да те съветва, а непременно държи да направлява действията ти и изглежда много печален, когато си позволяваш да действаш по свое усмотрение.

— Точно такъв е заместникът ми, малкият Джон, който сега е на поход чак към границите на Шотландия. Да си призная, ваше величество, понякога се дразня от твърде откровените му съвети. Но когато помисля, не мога за дълго да се сърдя на човек, който проявява толкова голяма загриженост само от желание да служи усърдно на господаря си.

— Имаш право, добри селянино — отвърна Ричард. — Ако от една страна имах Айвънхоу, който да ми дава сериозни съвети и да ги подкрепва със сериозния израз на лицето си, и от друга тебе, който ме принуждава с хитрост да правя това, що според тебе е от най-голяма полза за мен, в целия християнски и езически свят не би се намерил монарх, по-ограничен в свободата на действията си от мен. Но хайде, господа, да поемем безгрижно пътя си към Кънингзбърг и да не говорим повече за това.

Робин Худ ги увери, че е пратил една дружина свои хора напред по пътя, които непременно ще открият всякакви засади и веднага ще ги предупредят. Той бил почти уверен, че пътищата са безопасни или в противен случай, че те ще бъдат своевременно уведомени за опасността и ще могат да разчитат на голям отряд стрелци, които самият той възнамерявал да предвожда в същото направление.

Мъдрите и грижливи предпазни мерки, които Робин бе взел за неговата безопасност, трогнаха Ричард и окончателно заличиха и малкото раздразнение, което може би още изпитваше към стрелеца заради извършената спрямо него измама. Той още веднъж подаде ръка на Робин Худ, увери го, че напълно му прощава и че може за в бъдеще да разчита на благоволението му, и че е твърдо решен да ограничи тираничното приложение на правото за използуване на горите и другите потиснически закони, които тласкаха към бунт толкова много английски селяни. Но добрите намерения на Ричард към смелия разбойник бяха осуетени от ненавременната му смърт. Хартата на горите насила бе изтръгната от крал Джон, когато последният наследи героичния си брат. А останалата част от живота на Робин Худ, както и разказа за вероломното му убийство, ще намерите в онези написани с черни тлъсти букви старинни стихосбирки, които някога са се продавали на нищожна цена от половин пени —