Уолтър Скот - Айвънхоу

До тази весела среща, сбогом. Написано от свърталището на крадците приблизително по време на утринните молитви.

Еймър, Абат св. М. от Жорво.

П.П. Златният ти гердан не остана дълго в мои ръце и сега е около врата на един разбойник — крадец на елени. На него ще виси свирката, с която той ще вика ловджийските си кучета.“

— Какво ще кажеш за това писмо, Конрад? — попита Великият магистър. — Свърталище на крадци! Съвсем подходящо жилище за такъв игумен! Нищо чудно, че ни удря ръката божия, че в Палестина отстъпваме град след град, педя по педя земя на неверниците, щом имаме духовници като този Еймър. Интересно, какво иска да каже с тази „втора магьосница от Аендор“? — добави той малко настрана на своя довереник.

Конрад бе по-добре запознат от началството си с жаргона на галантността, може би от личен опит. Затова той изтълкува пасажа, който затрудни Великия магистър, и му каза, че с такива изрази си служат светските мъже, за да назоват жените, с които имат незаконни любовни връзки. Но това обяснение не задоволи фанатика Боманоар.

— Тук се крие нещо повече, отколкото предполагаш, Конрад; твоята наивност не може да се справи с дълбоката бездна на порока. Ребека от Йорк бе ученичка на онази Мириам, за която си чувал. Сега ще чуеш как самият евреин ще го потвърди. — И като се обърна към Исак, той каза на висок глас: — Значи, дъщеря ти е пленница на Брайън де Боа Жилбер?

— Така е, достопочтени господине — взе да заеква горкият Исак, — и какъвто откуп може да плати един бедняк, за да бъде тя освободена…

— Млъкни! — каза Великият магистър. — Дъщеря ти се е занимавала с изкуството да лекува, нали?

— Да, милостиви господине — отвърна евреинът малко по-самоуверено. — Ще намерите и рицари, и селяни, земевладелци и васали, които благославят чудната й способност, дарена от небето. Мнозина са тия, които могат да свидетелстват, че тя ги е излекувала с изкуството си, когато всякакви други средства, познати на хората, са се оказвали неуспешни. Но тя бе благословена от бога на Яков.

Боманоар се обърна към Мон-Фиче със зловеща усмивка.

— Виждаш ли, брате — каза той, — виждаш ли измамата на всеунищожаващият враг! Ето с какви примамки лови душите, предлагайки им кратко съществувание тука на земята в замяна на вечно щастие след смъртта. Добре казва святото ни правило — Semper percutiatur leo 184 184 Винаги да се преследва развилнелият се лъв (лат.) . Да се опълчим срещу лъва! Долу разрушителя! — викна той, размахвайки своя мистичен жезъл, сякаш за да предизвика силите на мрака. — Дъщеря ти без съмнение прави чудеса — продължи той, като заговори отново на евреина — с думи и знаци, с тайнствени сили, с амулети и други кабалистични потайности.

— Не, свети и храбри рицарю — отвърна Исак, — главно с един чудотворен балсам.

— От кого научи тя тайната му? — попита Боманоар.

— Тайната й бе предадена от Мириам, една мъдра стара жена от нашето племе — отговори Исак неохотно.

— Ах ти, лъжливи евреино! — възкликна Великият магистър. — Не беше ли тя същата вещица Мириам, чиито ужасни магии са известни в целия християнски свят? — продължи възбудено той, като се кръстеше. — Тялото й бе изгорено на клада, а пепелта разпръсната във всички посоки на вятъра. Нека това се случи с мен и с моя орден, ако не постъпя по същия начин с ученичката й, дори по-лошо! Ще я науча аз да омагьосва и да изрича заклинания над воините на благословения Храм! Хей, Дамяне, изхвърли този евреин вън от портата; ако се съпротивлява или понечи да се върне, убий го. С дъщеря му ще постъпим, както повелява християнският закон и собственият ни висок сан.

Така горкият Исак бързо бе изведен и изхвърлен от прецепторията, без да обърнат и най-малко внимание на молбите, дори на предложенията му. Не му оставаше нищо друго, освен да се върне в дома на равина и да се помъчи по начини, посочени от него, да разбере какво смятаха да правят с дъщеря му. Досега той се страхуваше за нейната чест; сега дойде ред да трепери за живота й. Междувременно Великият магистър заповяда прецепторът на Темпълстоу да се яви при него.