Уолтър Скот - Айвънхоу

— Вярно казвате — отвърна Конрад Мон-Фиче, — това е самата истина, уви. И нередностите на нашите братя в Англия са дори по-груби, отколкото на братята във Франция.

— Защото са по-богати — отговори Великият магистър. — Ще те моля за снизхождение, брате, ако сам се хваля. Ти знаеш какъв живот съм водил, как съм спазвал всяко правило на нашия орден, преборвайки се със сатанински духове и с дяволи в човешка плът, как повалях ревящия лъв, който броди навред и търси да разкъса и погълне някого. Повалях го като добър рицар и набожен духовник, където и да го срещна, както ни завеща свети Бернард в четиридесет и петата точка на нашия правилник 177 177 Ut leo semper feriatur . — В предписанията на рицарите тамплиери тази фраза се повтаря в най-различни форми и се среща почти във всяка глава като девиз на ордена. С това може да се обясни обстоятелството, че Великият магистър толкова често я споменава. — Б. пр. . Но кълна се в името на Светия храм. Ревността, която погълна цялото ми същество, целия ми живот, нещо повече, нервите и мозъка на костите ми — в името на същия този Свят храм ти се кълна, че освен тебе и неколцина други, които още спазват стария строг ред на нашия орден, не виждам хора, които бих могъл, без да насиля душата си, да свържа с това свято име. Какво изискват нашите закони и как ги изпълняват нашите братя? Те не бива да се гиздят със суетня, светски украшения, да носят пера на шлемовете си, да имат злато по стремената и юздечката. А сега по-пищно издокарани от бедните воини на храма никъде няма да срещнеш! По нашите закони им е забранено да ходят на лов със соколи, да стрелят по животни с лък или арбалет, да отговарят с вик на ловджийски рог или да пришпорват коня си по дивеч. А сега, има ли някъде обикновен лов или лов със соколи, или всякакъв вид празен спорт по горите и реките, тамплиерите са винаги между първите, готови да участвуват във всички тези празни суети! Всякакво четиво им е забранено, могат да четат само каквото разреши техният началник. Позволява им се само по време на храненето да слушат рецитации на свети текстове. А то какво! Ушите им само чакат да се подчинят на някой глупав менестрел, а очите им да разгадават безсъдържателни романи. Заповядано им бе да изкореняват магията и всякаква ерес. А ето, сега ги обвиняват, че изучават прокълнатите кабалистични тайни на евреите и магията на сарацините поганци. Предписана им бе проста храна — корени, чорби, каши, месо само три пъти седмично, защото постоянното ядене на месо причинява позорно рушение на тялото, а всъщност трапезите им се огъват от изискани гозби. Предвиждаше се да пият вода. А сега всеки гуляйджия се хвали, че можел да пие като тамплиер. Та същата тази градинка, в която изобилстват редки билки и дървета, изпратени от далечни източни страни, по би подхождала за харема на някой емир-неверник, отколкото за местенце, определено от монаси-християни за отглеждане на скромни билки. Ах, Конрад! Да можехме да кажем, че с това се изчерпва отслабването на дисциплината! Тебе ти е добре известно, че на нас ни бе забранено да приемаме набожните жени, които първоначално се числяха като сестри в нашия орден, защото, както гласи четиридесет и шестата глава, Исконният враг е отклонил мнозина от правилния път за рая само защото са общували с жени. Нещо повече, в последната глава, която е, тъй да се каже, завършек, поставен от блажения основател на нашия орден, на пречистото и неопетнено учение, което той ни завеща, в тая глава ни се забранява да целуваме дори майка си и сестрите си: ut omnium mulierum fugiantur oscula 178 178 Да се избягва да се целуват жени (лат.) . Срам ме e да говоря, срам ме е дори да помисля за покварата, която ни залива досущ като потоп. Духовете на нашите пречисти основатели, духовете на Хю де Пайен и Годфри де сент Омер и на пресветите седем души, които за пръв път се събраха, за да посветят живота си в служба на Храма, дори тези духове са смутени и не могат спокойно да се наслаждават на рая. Виждал съм ги, Конрад, нощно време във виденията си: светите им очи ронеха сълзи заради греховете и лудостта на техните братя и за гнусния и позорен разкош, в който живеят. „Боманоар — ми казват те, — ти спиш, събуди се! На Храма е легнало петно, ярко и гнусно като петно, останало от докосването на прокажен по стените на заразените домове в старо време. Воините на Кръста, които трябва да избягват погледите на жени като погледа на базилиска 179 179 Базилиск — митологично животно със змиеобразно тяло, което поверието на древните умъртвявало хората с погледа и дъха си. — Б. пр. , живеят открито в грях не само с жени от собствената си раса, но и с дъщерите на проклетите поганци и на още по-проклетите евреи. Боманоар, ти спиш! Вдигни се и защити делото ни! Убий грешниците, както мъжете, така и жените! Хвани главнята на Финей!“ Видението изчезна, Конрад, но като се събудих, все още чувах дрънченето на доспехите им и сякаш още виждах как се развяват белите им мантии. Както ми наредиха, тъй ще постъпя: решен съм да изчистя петното на Храма. И нечистите камъни, заразени от проказа, ще махна, ще ги изхвърля навън от зданието.