Уолтър Скот - Айвънхоу

— Наистина! Наистина! — удиви се Боманоар. — Ето на, виждаш ли, Конрад, колко е опасно да отстъпва човек на първите примамки и ласкателства на сатаната! Ние гледаме жената само за да задоволим сладострастието на окото, да се насладим на това, което хората наричат нейна красота. А изконният враг, разбеснелият се лъв, ни завладява, за да доведе докрай чрез талисмани и магии едно дело, наченато от безделие и безразсъдство. Твърде е възможно нашият брат Боа Жилбер в случая да заслужава по-скоро съжаление, отколкото строго наказание, да се нуждае по-скоро от поддръжката на жезъла, отколкото от ударите на тоягата. Твърде е възможно нашите увещания и молитви да го отклонят от безумието му и да го възвърнат сред братята му.

— Би било много жалко — каза Мон-Фиче — орденът да загуби един от най-опитните си воини, когато светата обител има най-голяма нужда от синовете си. Триста души сарацини е повалил този Брайън де Боа Жилбер, собственоръчно.

— Кръвта на тези проклети кучета — заяви Великият магистър — ще бъде прекрасно и приемливо приношение на ангелите и светиите, които те презират и хулят. И с тяхна помощ ще противодействаме на магиите, в които нашият брат се е оплел като в мрежа. Той ще скъса веригите на тази Далила, както Самсон скъса двете нови въжета, с които го бяха вързали филистимците, и ще посича неверниците, ще ги трупа на камари. Но що се отнася до тази мръсна вещица, която е омагьосала един брат на светия Храм, тя непременно ще умре.

— Но законите на Англия… поде прецепторът, който, макар и възхитен, че възмущението на Великия магистър по такова щастливо стечение на обстоятелствата се бе отклонило от него и Боа Жилбер и бе взело друга посока, сега започна да се страхува, че Магистърът ще отиде твърде далече.

— Законите на Англия — прекъсна го Боманоар — позволяват и изискват от всеки съдия да раздава правосъдие в своята подведомствена област. Най-дребният благородник има правото да арестува, съди и осъжда вещица, ако я открие в своята територия. Ще бъде ли отречено това право на Великия магистър на Храма в една прецептория на неговия орден? Не! Ние ще съдим и ще осъждаме. Вещицата ще бъде махната от таз земя и злото ще бъде опростено. Пригответе тържествената зала на замъка за съдене на магьосницата.

Алберт Малвоазен се поклони и се оттегли не за да даде нареждания за подготовката на залата, а за да потърси Брайън де Боа Жилбер и да му съобщи как се развиваха събитията. Той скоро го намери, кипнал от възмущение, защото красивата еврейка отново го бе отблъснала.

— Как не мисли колко е неблагодарна — негодуваше той, — да презре, отхвърли човека, който сред кърви и пламъци бе готов да спаси живота й, като рискува своя собствен! Бога ми, Малвоазен! Останах там, докато покривът и гредите пращяха в пламъците и се срутваха наоколо ми. Бях прицел на хиляди стрели. Те тракаха по доспехите ми като град по прозорец с решетки. Послужих си с щита си само за да я закрилям. Всичко това понесох заради нея. А сега своенравното момиче ме укорява, че не съм я оставил да загине и не само ми отказа дори най-дребното доказателство за благодарност, но даже най-слабата надежда, че някога ще мога да я накарам да ми се отблагодари. Дяволът, който надари расата й с упорство, е събрал всичката им упоритост само у нея!

— Май че дяволът се е вселил и у двама ви — каза прецепторът. — Колко пъти съм те съветвал да си предпазлив, ако не си способен на въздържание! Не ти ли казах, че има колкото щеш достъпни християнски девойки, които биха счели за грях да откажат Le don d’amoureux merci 186 186 Дарът на любовта (фр.) на един толкова храбър рицар, а ти трябваше да се влюбиш в една опърничава, упорита еврейка! Кълна се в светата литургия, мисля, че старият Лукъс Боманоар право е отгатнал, като поддържа, че тя те е омагьосала.

— Лукъс Боманоар ли! — възкликна Боа Жилбер укоризнено. — Такива ли са предпазните ти мерки, Малвоазен? Нима си допуснал този оглупял старик да разбере, че Ребека е в прецепторията?

— Та какво можех да сторя? — рече прецепторът. — Направих всичко, което ми бе възможно, за да остане тайната ти скрита, но някой я е издал, дали дяволът или някой друг, само дяволът знае. Но завъртях работата, доколкото можах. За тебе няма опасност, ако се откажеш от Ребека. Тебе той съжалява като жертва на магьосническа измама. Тя е вещица и като такава трябва да пострада.

— Бога ми, няма да допусна тя да пострада! — извика Боа Жилбер.

— Бога ми, тя трябва да пострада и така ще стане! — каза Малвоазен. — Нито ти, нито някой друг може да я спаси. Лукъс Боманоар е постановил, че смъртта на една еврейка ще бъде достатъчно голямо жертвоприношение, за да изкупи всички любовни прегрешения на рицарите-тамплиери. А ти знаеш много добре, че не му липсва нито власт, нито воля, за да изпълни едно толкова разумно и набожно начинание.