Уолтър Скот - Айвънхоу

Алберт Малвоазен, председател или според езика на ордена прецептор на Темпълстоу, бе брат на онзи Филип Малвоазен, за когото вече на няколко пъти се говори в настоя — шия разказ, и бе като гореспоменатия благородник в тесен съюз с Брайън де Боа Жилбер.

Измежду развратените и безпринципни мъже, броят на които в Ордена на храма за съжаление бе твърде голям, Алберт от Темпълстоу заемаше лично място. Но за разлика от дръзкия Боа Жилбер, той умееше да покрива пороците и амбициите си с булото на лицемерието и външно да проявява фанатизъм, който дълбоко в себе си презираше. Ако Великият магистър не бе пристигнал толкова неочаквано, той нямаше да види нищо в Темпълстоу, което би загатнало за някакво отслабване на дисциплината. Сега, макар да бе издебнат и макар някои от нередностите му да бяха отчасти разкрити, Алберт Малвоазен слушаше с такова почитание и видимо разкаяние упреците на началника си и толкова бързо изправяше порицаните от него нередности, накратко казано, толкова успешно съумя да придаде аскетичен и дълбоко набожен вид на една обител, която до вчера се бе отдавала на разврат и удоволствия, че Лукъс Боманоар започна да си съставя по-добро мнение за морала на прецептора, отколкото бе склонен да приеме след първите си впечатления.

Но благоразположението на Великия Магистър бе доста разклатено, когато се научи, че Алберт бе приел в един манастир пленничка-еврейка, при това, както не без основание се опасяваше, любовница на един брат от ордена. Когато Алберт му се представи, той го погледна с необичайна строгост.

— В тази сграда, посветена на целите на светия Орден на храма — каза Великият магистър със строг тон, — се намира еврейка, доведена от един брат с вашето мълчаливо съгласие, господин прецептор.

Алберт Малвоазен бе дълбоко смутен, защото бяха затворили нещастната Ребека в една отдалечена и тайна част на зданието и бяха взели всички мерки, за да не се разчуе, че тя живее там. По мрачните погледи на Боманоар той веднага схвана, че е свършено с него и с Боа Жилбер, ако не съумее да отклони грозящата го буря.

— Защо мълчиш? — попита го Великият магистър.

— Позволено ли ми е да отговоря? — рече прецепторът с тон на най-дълбоко смирение, макар че въпросът му целеше единствено да му спечели малко време, за да подреди мислите си.

— Говори, разрешава ти се — отвърна Великият магистър, — говори и кажи известна ли ти е главата на светия ни декрет De commilitonibus Temli in sancta civitate, qui cum miserrimis muli’eribus versantur, propter oblectationem carnis 185 185 За бойните другари от светия Орден на храма, които общуват с най-долни жени за задоволяване на плътските си страсти (лат.) ?

— В никакъв случай не бих могъл да се издигна до един пост в ордена, свети отче — отвърна прецепторът, — ако не знаех една от най-важните забрани.

— Тогава как стана, отново те питам, че си допуснал един брат да доведе любовница, и то любовница, която е еврейка-магьосница, в това свето място, за да го опетни?.

— Еврейка-магьосница! — повтори Алберт Малвоазен. — Ангелите небесни да ни закрилят!

— Да, брате, еврейка-магьосница — рече Великият магистър строго. — Това бяха думите ми. Смееш ли да отречеш, че Ребека, дъщерята на онзи мизерен лихвар Исак от Йорк и ученичка на мръсната вещица Мириам, сега — срамота е дори да се помисли и да се изрече, — сега се намира в твоята прецептория?

— Твоята мъдрост, свети отче — отвърна прецепторът, — помете мрака, който забулваше ума ми. Много съм се чудил как е възможно един толкова добър рицар като Брайън де Боа Жилбер да е тъй заслепен от чара на тази жена, която приех в този дом само за да им попреча да се сближат повече. Иначе близостта им щеше да се заздрави дотам, че да причини падението на храбрия ни, набожен брат.

— Значи, между тях още не е станало нищо, което да наруши клетвата му? — поиска да знае Великият магистър.

— Какво! Под този покрив? — възкликна прецепторът, като се прекръсти.

— Да ни опази света Магдалена и десетте хиляди девици! Не! Ако съм сгрешил, като я приех тук, то беше продиктувано от погрешната мисъл, че така ще мога да откъсна сляпо увлечения ни брат от еврейката. Това увлечение ми се виждаше толкова силно и неестествено, че си го обяснявах само като временна лудост, която би трябвало да лекуваме със състрадание, а не с упреци. Но откакто ти, с пресветата си мъдрост, откри, че тази безсрамница-еврейка е вещица, това може би напълно обяснява неговото безумно влюбване.