Уолтър Скот - Айвънхоу

— Нима бъдещите поколения ще повярват, че някога е съществувал такъв; — глупав фанатизъм! — каза Боа Жилбер, като крачеше напред-назад из стаята.

— Не зная какво може да вярват — отвърна Малвоазен спокойно. — Но зная много добре, че днес, в наши дни, деветдесет и девет на сто от духовниците и миряните ще кажат „Амин!“ на присъдата на Великия магистър.

— Ха, намислих го! — каза Боа Жилбер. — Алберт ти си мой приятел. Тя ще избяга с твоето мълчаливо съгласие, Малвоазен. Ще я преместя в някое по-сигурно и по-тайно място.

— И да искам, не мога — бе отговорът му — Сградата е пълна с прислужници на Великия магистър и други, които са му предани. И, право да си кажа, брате, не ми се ще да се заловя с тебе в тази работа, дори да се надявах, че всичко ще излезе на добър край. Достатъчно много вече съм рискувал заради тебе. Нямам намерение да ми връчат присъда за понижение, нито да загубя прецепторията си заради някакво начервено парче еврейска плът и кръв. А ти, ако слушаш съветите ми, ще се откажеш от този лов, който наникъде не те извежда, и ще пуснеш сокола си по друга плячка. Помисли си, Боа Жилбер, сегашният ти чин, бъдещите ти почести, всичко зависи от мястото ти в ордена. Ако упорстваш и не се откажеш от любовта си към Ребека, ще дадеш на Боманоар правото да те изключи и той не ще изпусне такъв случай. Той ревниво пази жезъла, който държи в разтрепераната си ръка, и знае, че ти протягаш смелата си десница към него. Той непременно ще те разсипе, ако му дадеш един толкова хубав повод — да защитиш една еврейка-магьосница. Остави го да си решава, както знае, защото не можеш да му се наложиш. Когато здраво хванеш жезъла в ръката си, можеш да галиш дъщерите на Юда или да ги гориш, според каквото ти е настроението.

— Малвоазен — каза Боа Жилбер, — ти си безчувствен…

— Приятел — побърза да допълни прецепторът вместо някоя по-лоша дума, която Боа Жилбер навярно щеше да изрече. — Безчувствен, хладнокръвен приятел съм аз и затова по-годен да ти давам съвети. Казвам ти още веднъж, не можеш да спасиш Ребека. Казвам ти още веднъж, ти можеш само да загинеш с нея. Върви сега и се представи на Великия магистър. Хвърли се в краката му и кажи…

— Бога ми, не в краката му! Но ще кажа на брадата на този глупак…

— Кажи тогава на брадата му — продължи Малвоазен спокойно, — че си лудо влюбен в тази пленница еврейка. И колкото повече му говориш за любовта си, толкова по ще бърза той да й тури край, като осъди на смърт красивата? магьосница. А ти, хванат на местопрестъплението с признанието си за грях, който е в разрез с положената от тебе клетва, не може да очакваш никаква помощ от страна на братята и ще трябва да се откажеш от всичките си блестящи надежди за слава и власт, и ще вдигнеш сегиз-тогиз копието си като наемник в някоя дребна разпра между Фландрия и Бургундия.

— Право казваш, Малвоазен — рече Брайън де Боа Жилбер, след като поразмисли. — Няма да дам на този престарял фанатик възможност да се постави в по-благоприятно положение спрямо мен. А що се отнася до Ребека, тя не заслужава да излагам и своя сан, и честта си заради нея. Ще скъсам с нея. Да, ще я оставя на съдбата й, освен ако…

— Не поставяй никакви условия на мъдрото си и твърде необходимо решение — каза Малвоазен. — Жените са само играчките, с които се забавляваме, в часовете на развлечение. Амбицията — ето сериозното занимание в живота ни. По-добре хиляди такива крехки играчки като тази еврейка да загинат, отколкото мъжествената ти стъпка да се спре пред блестящата кариера, която се разкрива пред теб! Засега си отивам и не бива никой да ни види в интимен разговор. Трябва да наредя да приготвят залата за съда.

— Какво! — извика Боа Жилбер. — Толкова скоро?

— Да — отвърна прецепторът, — процедурата е бърза, когато съдията е предрешил присъдата.

— Ребека — каза Боа Жилбер, когато остана сам, — ти, изглежда, скъпо ще ми струваш. Защо не мога да те изоставя на съдбата ти, както препоръчва този хладнокръвен лицемер? Ще направя едничко усилие да те спася. Но пази се от неблагодарността! Защото, ако пак ме отритнеш, отмъщението ми не ще бъде по-малко от любовта ми. Не бива да се излага животът и честта на Боа Жилбер, където единствената му награда е презрението и упрекът.

Прецепторът едва се бе разпоредил за залата, когато при него дойде Конрад Мон-Фиче да му съобщи решението на Великия магистър веднага да започне съденето на еврейката-магьосница.

— Това трябва да е сън — каза прецепторът. — Та ние имаме много лекари евреи и не ги наричаме магьосници, макар да лекуват по чудотворен начин.