Уолтър Скот - Айвънхоу

— Спокойно, ти няма да умреш — повтори гласът, — даже и в смъртта си ще мислиш за убийствата, които си извършил, за стенанията, които са отеквали в този замък, за кръвта, която се е просмукала в подовете му.

— Не можеш да ме разколебаеш с дребнавата си злоба — отвърна Фрон де Бьоф със страшен и неестествен смях. — Евреинът неверник? Та начинът, по който се отнесох с него, заслужава похвала от небето — защо иначе стават светии онези, които потапят ръцете си в сарацинска кръв? Саксонските шопари, които убих, бяха врагове на моята страна, на моя род и крал. Хо, хо, ти виждаш, че в бронята ми няма ни една пукнатина. Избяга ли най-сетне? Млъкна ли?

— Не, мръсни отцеубиецо — отвърна гласът. — Спомни си за баща си, спомни си за неговата смърт, спомни си за неговата кръв, пролята в собствената му банкетна зала, и то от ръката на собствения му син!

— Ха — рече баронът след кратка пауза. — Ако знаеш това, ти наистина си бащата на злото и толкова всесилен колкото те смятат монасите! Мислех, че тази тайна е заключена в собственото ми сърце и в сърцето на едно друго — на моята изкусителка и съучастничка в престъплението. Махни се, остави ме, сатана, и потърси саксонската вещица Улрика, която единствена може да ти каже туй, що само тя и аз сме видели. Казвам ти, върви при тази, дето изми раните и нагласи трупа на убития така, че да изглежда като човек, умрял от естествена смърт, когато му е дошло времето. Върви при нея, тя ме изкуши, тя ме подтикна към това гнусно дело и ми отплати още по-гнусно — нека и тя като мене да вкуси от мъките, които предшестват ада.

— Тя вече ги вкусва — каза Улрика, излизайки пред леглото на Фрон де Бьоф, — отдавна пие тя от тази чаша и нейната горчилка сега се подслажда, като гледа как и ти пиеш от нея. Не скърцай със зъби, Фрон де Бьоф, не върти очи, не стискай юмрук и не ми се заканвай тъй страшно. Ръката ти, която също като ръката на прославения ти прадед, от когото носиш прякора си, можеше с един удар да строши черепа на планински бик, сега е безсилна и немощна като моята собствена.

— Мръсна, престъпна вещице! — отвърна Фрон де Бьоф. — Отвратителна кукумявка! Ти, значи, си дошла да злорадстваш над падението на един човек, за което си спомогнала?

— Да, Реджиналд Фрон де Бьоф — отговори тя. — Да, аз съм Улрика, дъщерята на убития Торкил Улфгангър! Сестрата на убитите му синове! Тя е, която иска от тебе, от бащиния ти дом, от баща ти и рода ти, да й върнеш името и честта — всичко, което е загубила заради тези, които носят името Фрон де Бьоф. Спомни си нанесените ми злини, Фрон де Бьоф, и отговори ми дали не казвам истината. Ти бе моят зъл гений и аз ще бъда твоят — аз ще те преследвам до последния ти дъх.

— Отвратителна фурия! — извика Фрон де Бьоф. — Този момент ти никога няма и да видиш. Хей, Джайлз, Клемънт, Юстъс! Сент Мор и Стивън! Хванете тази проклета вещица и я хвърлете от бойниците — тя ни е предала на саксонците! Хей, Сент Мор! Клемънт! Неверни разбойници, къде се маете?

— Повикай ги пак, смели бароне — рече старицата с ужасна подигравателна усмивка. — Повикай васалите си — обречи тези, що се маят, на камшик и тъмница. Но знай, всесилни главатарю — продължи тя, като промени изведнъж тона си, — че не ще получиш от тях ни отговор, ни помощ, ни покорство. Чуй тези страшни звуци. — В този момент трясъкът на подновената атака отеква страхотно от бойниците на замъка. — Този боен вик носи гибел на рода ти! Изградената с кръв мощ на Фрон де Бьоф се руши, и то от най-презрените от него врагове! Саксонецът, Реджиналд, презреният саксонец напада твоите стени! Защо лежиш тука като изтощен селяк, когато саксонецът щурмува крепостта ти?

— Богове на доброто и злото! — извика раненият рицар. — Дайте ми за минута сила, колкото да се довлека до мястото на боя и да загина, както подобава на името ми!

— Не се надявай, храбри рицарю! — отвърна тя. — Ти не ще умреш като воин, а ще загинеш като лисица в бърлогата си, когато селяните запалят храсталака край нея.

— Лъжеш, омразна вещице! — извика Фрон де Бьоф — Моите хора се държат храбро, стените ми са високи и яки — другарите ми не се боят от пълчища саксонци, па макар и начело с Хенгист и Хорса! Бойният вик на тамплиера и на кондотиерите се издига над глъчката на боя! Кълна се в честта си, когато запалим лумналата клада и ликуваме след победата, ти ще изгориш на нея и ни кост не ще остане от тебе. А аз ще съм жив да чуя, че си отишла от земния огън към огъня на пъкъла, който никога не ни е изпращал по-сатанинско изчадие от тебе!