Уолтър Скот - Айвънхоу

— Наистина — рече Ребека — аз произхождам от едно племе, чиято храброст се е проявявала само в защита на собствената му родина и което даже когато е било още народ, е воювало само по заповед на бога или за да защити страната си от потисници. Бойният зов вече не се разнася над Юдея и нейните презрени чеда са беззащитни жертви на вражеска и военна тирания. Право казваш, рицарю, не подобава на една еврейска девойка да говори за битки и войни, докато богът на Якова не издигне за избрания си народ един втори Гидеон 145 145 Гидеон — древноеврейски съдия, покорител на мадиамцнте. или нов Макавей! 146 146 Макавей — еврейски герой, борец срещу сирийците. — Б. пр.

Благородната девойка свърши словото си със скръбен тон, който може би изразяваше дълбокото съзнание за унизеното положение на нейния народ, както и горчивина, че Айвънхоу сигурно я смята недостойна да се меси във въпросите на честта и неспособна да изпитва или да изразява благородни и възвишени чувства.

„Колко малко познава той сърцето ми — каза си тя, — щом си мисли, че сигурно в него се крие страх и подлост, когато порицавам причудливите рицарски схващания на назаряните. Как бих желала да ми разреши небето да избавя поробена Юдея, като пролея капка по капка собствената си кръв! О, да дадеше бог да мога да освободя баща си и този негов благодетел от оковите на тиранина! Тогава би видял гордият християнин дали дъщерята на богоизбрания народ няма смелост да умре тъй безстрашно, както най-суетната назарянска девойка, която се хвали с произхода си от някой дребен главатар от дивия и мрачен север!“

Тя погледна към леглото на ранения рицар.

— Той спи — прошепна тя. — Духът му е омаломощен от страдания и вълнения и изтощеното му тяло използува първия момент на временно успокоение, за да потъне в дрямка! Уви! Нима е грях да го погледам може би за последен път? Когато може би не след дълго това хубаво лице няма Да бъде оживено вече от смелия и боен дух, който оставя отпечатъка си на него дори и насън? Когато ще бъде с разширени ноздри, със зяпнала уста и изцъклени и кръвясали очи? Когато последният подлец в този проклет замък ще може да тъпче храбрия и благороден рицар, без той да помръдне под повдигнатия му крак! Ами баща ми? О, баща ми! Тежко на дъщеря му, когато тя забрави белите му коси заради златните къдри на младостта! Кой знае, може би тези злини са изпратени от разгневения Йехова 147 147 Богът на израилтяните. — Б. пр. на безсърдечната му дъщеря, която се грижи за пленничеството на един чужд човек, преди да помисли за баща си, която забравя злочестата Юдея, за да гледа един хубав неверник и чужденец! Но аз ще изтръгна това неразумно чувство от сърцето си, макар и всяка жилка да кърви…

Тя се уви във воала си и седна по-далеч от леглото на ранения рицар с гръб към него, като укрепваше или се мъчеше да укрепи духа си не само срещу злините, които я застрашаваха отвън, но и срещу тези коварни чувства, които я терзаеха отвътре.

През кратката почивка, която последва първия успех на обсадителите, докато едната страна се подготвяше да използува спечеленото изгодно положение, а другата — да се укрепи по-добре, тамплиерът и де Брейси се събраха на кратко съвещание в голямата зала на замъка.

— Къде е Фрон де Бьоф? — запита де Брейси, който беше отбранявал другата страна на крепостта. — Казват, че бил убит.

— Жив е — отвърна тамплиерът спокойно, — още е жив. Но ако беше имал глава на бик, чието име носи, и ако тя беше защитена от десет железни брони, пак трябваше да падне под онази съдбоносна секира. След няколко часа Фрон де Бьоф ще бъде при дедите си — т — отсечена е една мощна ръка, която крепеше делото на принц Джон.

— А царството на сатаната ще спечели един смел обитател — каза де Брейси. — Така е то, когато човек хули светиите и ангелите и заповядва да хвърлят светини по главите на онази селска паплач.

— Ти си глупав — отвърна тамплиерът. — Суеверието ти не пада по-долу от неверието на Фрон де Бьоф. Нито ти, нито той можете да обясните ни вярата си, ни безверието си.

— Benedicite 148 148 Бъди благословен (лат.) , уважаеми тамплиере — каза де Брейси, — моля да си сдържаш езика, когато говориш за мене. Кълна се в божията майка, че съм по-добър християнин от тебе и събратята ти. Разправят, че сред светия орден на сионския храм се крият не малко еретици и че сър Брайън де Боа Жилбер е един от тях.