Уолтър Скот - Роб Рой

Той е автор на книгата „Тайното общество“, отпечатана след смъртта му в 1691 г. — издание, което никога не съм виждал и което било препечатено в Eдинбург през 1815 г. Това е един труд върху самодивите, в съществуването на които господин Кърк, изглежда, дълбоко е вярвал. Той ги рисува с обикновените чародейни сили и качества, които се приписват на такива същества в традиционните вярвания на горношотландците.

Но особено странно е това, че по общо мнение свещеникът Робърт Кърк, автор на гореспоменатия труд, бил отвлечен може би за отмъщение от самодивите, загдето хвърлил твърде много светлина върху тайните на тяхното общество. Сведения за това нещастие ни дава неговият заместник, покойният мил и учен доктор Патрик Грейъм, също свещеник в Абърфойл, който в скиците си от Пъртшър не е пропуснал да спомене за Дун-ши или миролюбивия народ (т.е. самодивите).

Отец Робърт Кърк, изглежда, се разхождал по един малък хълм западно от мястото, където сега се издига жилището на свещеника, което още се счита за Дун-ши, т.е. самодивска могила, когато изведнcж се строполил на земята. Обикновените смъртни сметнали, че е припаднал и след това умрял. Истинската му съдба обаче била друга.

Господин Кърк бил близък роднина на Грейъм от Дукрей, праотец на сегашния генерал Грейъм Стърлинг. Наскоро след погребението си Кърк се явил на един лекар, негов роднина и роднина на Дукрей, както бил облечен, когато припаднал. „Иди при братовчед ми Дукрей — рекъл — и му кажи, че не съм умрял. Аз припаднах и бях отнесен в самодивското царство, където съм сега. Кажи му, че когато той и приятелите ми се съберат на кръщенето на моето дете (защото бил оставил жена си бременна), ще се появя в стаята и че ако хвърли ножа, който държи в ръката си, над главата ми, ще бъда освободен и ще мога отново да заживея сред хората“. Изглежда, че медикът известно време отлагал да предаде съобщението. Господин Кърк му се явил втори път, като го заплашил, че ще го преследва денем и нощем, докато изпълни поръчението му, което лекарят накрая се съгласил да стори. Дошло време за кръщенето. Всички били насядали на софрата; влязла сянката на господин Кърк, но земевладелецът на Дукрей, по силата на някаква необяснима съдбовна случайност, не изпълнил предписаната церемония. Господин Кърк се оттеглил през една друга врата и никой вече не го видял. Всички са дълбоко убедени, че и до ден-днешен той е в страната на самодивите. („Скици от Пъртшър“, стр. 254.). — Б. а.

Хеката — богиня на небето, земята и подземния свят в гръцката митология. — Б. пр.

Място в Ерусалим, където хвърляли сметта. — Б. пр.

Кварта — английска мярка за течности, малко повече от 1 литър (около 1,120 г.) — Б. пр.

Критикува гълъбите, а извинява гарваните. — Б. пр.

Шотландски поети. — Б. р.

Лимфада — галерата, изобразена на фамилния герб на рода Аргайл и други родове от клана Камбел (Комил). — Б. а.

Лохоу и съседните области били първоначално родината на Камбеловци. Изразът „Далече е до Лохоу“ е нещо като поговорка. — Б. а.

Игра на думи с името на херцозите Аргайл (Argyle) и guile, което значи „измама“. — Б. пр.

Грубо изработена гилотина, използувана някога в Шотландия. — Б. а.

Това е анахронизъм. Макларън, привърженик на вожда Алайн, бива убит от Макгрегъровци в 1736 г., т.е. след смъртта на Роб Рой. — Б. а.

Бондука или Боадиша, героиня на трагедия от английския драматург Джон Флечер (1579–1625). — Б. пр.

Не знам как е било по времето на господин Озбълдистън, но аз мога да уверя читателя, чисто любопитство може би ще го накара да посети местата, където стават тези романтични приключения, че сега в село Абърфойл има много удобна странноприемница. Ако случайно той е любител на шотландските старини, там ще намери нещо, което още повече ще го привлече, а именно това, че наблизо живее преподобния д-р Патрик Гейъм, свещеникът на Абърфойл, който обича да разказва събраните от него сведения из шотландското минало с една щедрост, на по-малко от запаса му легенди. (Първоначална бел. на авт.) Добрият свещеник, за когото става дума по-горе, е от няколко години покойник. (По-късна добавка от автора.)

Уолтър Къминг — известен феодал потисник, който яздел из гората на Гайлок с намерение да извърши нещо жестоко, но бил хвърлен от коня си. Кракът му се закачил за стремето и уплашеното животно го влачило, докато бил разкъсан на парчета. Изразът „проклятието на Уолтър от Гайлот“ е пословичен. — Б. а.