Уолтър Скот - Роб Рой

Някога шотландските младежи, когато наваляло сняг, устройвали истински бой със снежни топки, като замервали минувачите. Но човек лесно можел да се измъкне от това неприятно положение: жените — с един реверанс, а мъжете — с поклон. Само тези, които упорито отказвали да сторят това, били подлагани на бой с топки и снежната буря се стоварвала върху им. — Б. а.

Думата „материк“ тук означава северната част на остров Великобритания. — Б. р.

Това било особен вид благородна просия, по-скоро нещо средно между просия и разбойничество, когато бедният шотландец изнудвал онези, които можели да му дадат добитък или каквито и да било средства за преживяване. — Б. а.

Дурлах — особен вид кожена торба, каквато винаги носели шотландските планинци. — Б. р.

В битката при Ботуелския мост в 1679 година шотландските въстаници били разбити напълно от английските правителствени войски. За това събитие Уолтър Скот разказва в романа си „Пуритани“. — Б. р.

Т.е. ще го обесят — Б. р.

В 1689 година в битката при Киликранки, Дънди, вождът на въстаналите шотландски кланове, поддържник на Джеймс II, разбил войската на крал Уилям III. — Б. пр.

Маркиз Джеймс Монтроуз (1612–1650) — голям шотландски феодал, който по време на английската революция бил на страната на краля. В 1650 г. се опитал да вдигне въстание в Шотландия в полза на Стюартите. — Б. пр.

В 1392 година, или по него време, два големи клана, за да разрешат спора помежду си, се биели в присъствието на краля на северния край на град Пърт с по тридесет воина на всяка страна; на една страна липсвал един воин и мястото му било попълнено с един дребен, кривокрак пъртски гражданин. Този заместник — Хенри Уинд или както планинците го нарекли Гау Кривокракия ковач, се бил добре и допринесъл много за победата, без да знае на чия страна се бие. Оттогава „боря се сам за себе си като Хенри Уинд“ станало поговорка. — Б. а.

Едмънд Спенсър (1552–1599) — известен английски поет, автор на поемата „Кралицата на феите“. — Б. пр.

Монс Мег е голям старовремски топ, любимец на простия шотландски народ. Той бил изработен в град Монс, във Фландрия, през царуването на Джеймс IV или V Шотландски. За този топ често се споменава в хрониката от онова време, където се говори за суми, похарчени за смазка на дулото на Мег (която, както знае всеки ученик, прави топа да гърми по-силно), за панделки за украса на лафета му, за гайди, които да свирят, когато го изкарвали от замъка, за да придружава шотландската армия при всеки далечен поход. След обединението народът много се страхувал, че отличтелните знаци на кралската власт, както и Монс Мег, ще бъдат отнесени в Англия, за да бъде пълно омразното отказване от националната независимост. Отличителните знаци на кралската власт били скрити от народа и всички смятали, че са отнесени в Англия. Що се касае до Монс Мег, той останал в единбургския замък до 1757 г., когато бил пренесен в Уулич по нареждане на военното министерство. Короната, скиптърът и прочее по специална заповед на негово величество били извадени от мястото, където били скрити, в 1818 г. и изложени, за да ги гледа народът, за когото те без съмнение са свързани със скъпи спомени. А тази зима (1828–29 г.) Монс Мег бе върнат в Шотландия, където този топ, който другаде представлява само куп ръждясало желязо, отново добива стойност на старинен паметник. — Б. а.

Буквално „за кесията“. — Б. пр.

Езерата и пропастите, сред които извира Ейвън Доу или реката Форт според народното поверие още са населени с елфи, най-особените, но и най-пленителните създания на келтските суеверия. Мненията, които се ширели за тези същества, изрядно разправени от господин Крофтън Кроукър, почти не се отличават от тези на ирландците. Прието е, че едно от любимите им свърталища е една извънредно красива коническа могилка към източния край на долината на Абърфойл. Именно тази могилка изпълва Андрю Феъсървис с ужас пред силата им. Забележителен е фактът, че двама последователни свещеници от енорията Абърфойл са се заели да опишат това суеверие, свързано със самодивите. По-възрастният от тях бил Робърт Кърк, доста талантлив човек, който превел псалмите в гелски стихове. Преди това бил свещеник в съседната енория Болкуидър и умрял в Абърфойл през 1688 г., твърде млад, едва на четиридесет и две години.