Уолтър Скот - Роб Рой

Старият Андрю Феъсървис обичаше да казва, че има неща, които са твърде лоши, за да ги благослови човек, и твърде добри, за да ги проклина — също като Роб Рой.

(Тук ръкописът свършва доста неочаквано. Имам причина да мисля, че останалата част се отнася до чисто лични работи.)

© 1982 Теодора Атанасова, превод от английски

Walter Scott

Rob Roy, 1818

Сканиране и разпознаване: Борис Борисов, 2008

Редакция: Светослав Иванов, 2008

Публикация

Уолтър Скот. Роб Рой

Роман

Преведе от английски: Теодора Атанасова

Библиотечно оформление: Стефан Груев

Художник: Никифор Русков

Редактор: Огняна Иванова

Художник: Никифор Русков

Художествен редактор: Венелин Вълканов

Технически редактор: Иван Андреев

Коректор: Асен Баръмов

Английска. Второ издание. Издателски номер 792. Дадена за набор на 17. XI. 1981 Г. Подписана за печат на 26. V. 1982 Г. Излязла от печат на 16. VI. 1982 Г. Формат 16/60×90. Печатни коли 24. Издателски коли 24. Усл. изд. коли 28,02. Цена 2,42 лева.

Индекс 11 95376 21532/6126-26-82

Издателство „Отечество“, София, 1982

Печат: ДП „Г. Димитров“

c/o Jusautor, Sofia

Sir Walter Scott. Rob Roy

London and Glasgow

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/7020]

Последна редакция: 2008-05-03 11:46:23

Антоан–Леонард Тома (1732–1785) — френски писател от XVIII век, близък до просветителите. — Б. р.

Херцог Сюли (1560–1641) — известен френски държавник, пръв министър на крал Хенри IV. Оставил е мемоари, които не са лишени от исторически интерес, макар и да не са съвсем достоверни — Б. р.

Т.е. предназначен за самия него (лат.) — Б. пр.

Командист — член на търговско дружество, който влага капитал в предприятието, без да участвува в управлението му. — Б. пр.

Джоузеф Адисън (1672–1719) — известен английски есеист. — Б. пр.

Бен Джонсън (1572–1637) — известен английски поет и драматург, съвременник на Шекспир. — Б. пр.

Ажио (ит.) — разлика между номиналната и действителна стойност на монетите. — Б. пр.

Луидор — златна френска монета. — Б. пр.

Става дума за английския преврат от 1688 г., в резултат на който бил свален от престола Джеймс II от династията на Стюардите и на английския престол се качил Уилям III Орански. — Б. пр.

Porteur (фр.) — приносител. — Б. пр.

Великият монарх (фр.) — т. е. френският крал Луи XIV. — Б. пр.

Така наричали Едуард, принц Уейлски (1330–1370), син на английския крал Едуард III. Взел участие в Стогодишната война. Прославил се в битката при Креси. Обличал черни доспехи — Б. пр.

Дисидент — лице, което не приема догмите на господствуващата църква. В дадения случай става дума за презвитерианците, към които принадлежи и господин Озбълдистън. Те били умерено буржоазно крило на англошотландските протестанти-пуритани, които искали очистването на господствуващата английска църква от остатъците на католицизма и се отнасяли враждебно към пищността, разкоша и изящните изкуства. Презвитерианците отричали феодалната организация на църквата и властта на епископите, смятайки, че с религиозните работи трябва да се занимават изборни старейшини. — Б. р.

Поатие — известен с битката (1356), при която Черния принц победил и пленил Френския крал. — Б. пр.

Якобити — привърженици на изгонения в 1688 година крал Яков II (на английски Джеймс). Към тях принадлежала значителна част от консервативното дворянство на Англия и Шотландия и почти цялото население на планинска Шотландия. — Б. р.

Уестминстър, Ийтън — стари аристократични училища, основани, първото в 1560 година от Елизабет I, а второто — в 1440 година от Хенри VI. Много от най-известните английски държавници, писатели, поети и др. са се учили в тези училища. — Б. пр.

Неистовият Орландо — поема за Ролан от италианския поет Лудовико Аристо (1474–1533), напечатана през 1532 г. — Б. пр.

Строфи, построени на основата на деветостишия. Наричат се така по името на английския поет Спенсър (XVIII. в.). — Б. пр.

Джон Гей (1685–1732) — английски поет-сатирик, автор на либрета на опери. Най-известни са неговата „Опера на бедняците“ (1728) и басните му (1727 и 1738). — Б. пр.

Бъдещият кмет на града — Ричард Уйтингтън (умрял в 1423), три пъти кмет на Лондон. Дик бил слуга у един лондонски търговец. Когато последният предложил на всеки от слугите си да прати нещо по кораба му, за да го продаде, Дик дал котката си. Тя била купена за извънредно голяма сума в едно далечно царство, за да изтреби плъховете, които нападнали страната. Междувременно Дик избягал от господарската къща, защото готвачката се отнасяла много лошо с него. Напускайки Лондон, по пътя му се сторило, че чува камбаните на градските черкви да го викат: