Уолтър Скот - Роб Рой

— Искам само да знаете, че смъртната агония ни на йота не променя чувствата ми към вас. Аз ви мразя! — каза той и изразът на ярост придаде някакъв страшен блясък на очите му, които трябваше тъй скоро да се склопят завинаги. — Макар че лежа окървавен и умиращ, аз ви мразя със същата силна омраза, която бих изпитвал, ако кракът ми бе стъпил на шията ви!

— Не съм ви дал никакъв повод, сър — отвърнах аз, — и заради вас самия бих желал сега да ви движат по-добри чувства.

— Дали сте ми повод — отговори той. — Вие навсякъде се изпречвахте на пътя ми — и в любовта, и в амбициите ми, и в интересите ми. Аз бях роден да стана гордост на бащиния си дом, а бях опозорен, и то само заради вас. Бащиното ми наследство стана ваше — вземете го — каза той — и нека проклятието на един умиращ вечно да тежи над него!

Веднага щом изрече това страшно пожелание, той се отпусна на стола; очите му се изцъклиха, тялото му се вкочани, но грозната усмивка и страшният поглед на смъртна омраза останаха на лицето му до последния дъх. Няма повече да се спирам на тази мъчителна гледка, нито ще говоря вече за смъртта на Рашли. Ще кажа само, че тя ми откри пътя към правото на наследство без всякакви по-нататъшни спорове и че Джобсън бе принуден да признае, че обвинението в укриване на предатели е било скалъпено въз основа на една клетвена декларация, която той изготвил, само за да облагодетелствува Рашли и да ме отстрани от Озбълдистън Хол. Името на този негодник бе заличено от списъка на секретарите и той изпадна в мизерия и бе презрян от всички.

Когато уредих работите си в Озбълдистън Хол, аз се върнах в Лондон щастлив, че напускам едно място, което будеше толкова мъчителни спомени. Тревожеше ме мисълта за съдбата на Давана и баща й и горещо желаех да узная нещо за тях. Един французин, който дойде в Лондон по търговски сделки, ми предаде писмо от госпожица Върнън, което успокои тревогата ми относно безопасността, им.

От него разбрах, че тъй навременното явяване на Макгрегър и хората му не е било случайно. Шотландските и английските перове и благородници, участвували във въстанието, особено много желаели да подпомогнат бягството на сър Фредерик Върнън, който, бидейки стар и доверен агент на Стюартите, имал достатъчно сведения, за да опропасти половин Шотландия. Те избрали Роб Рой като най-подходящо лице, което да улесни това бягство, тъй като имали много доказателства за неговата мъдрост и смелост. Срещата била определена да стане в Озбълдистън Хол. Вие вече знаете, че планът им насмалко не бе провален от действията на Рашли. Но той успял напълно. Защото, щом сър Фредерик и дъщеря му били освободени, те намерили готови коне да ги чакат и благодарение на Макгрегър, който познавал всяко кътче на Шотландия и северна Англия, стигнали безопасно до западния бряг и отплували за Франция. Същият французин ми каза, че вследствие на понесените несгоди и лишения сър Фредерик страдал от тежка и мъчителна болест, която най-много след няколко месеца щяла да го отнесе в гроба. Дъщеря му била в манастир, но въпреки че желанието на баща й било да се покалугери, знаело се, че той я бил оставил да постъпи така, както сама пожелае.

Когато узнах тези новини, аз откровено разкрих пред баща си своите чувства. Той беше доста изплашен при мисълта, че искам да се оженя за католичка. Но горещо желаеше да ме види „нареден в живота“, както се изразяваше. Той чувствуваше, че като се бях отдал тялом и духом на търговските му работи, аз бях пожертвувал собствените си наклонности. След кратко колебание и след като ми зададе някои въпроси, отговорите на които го задоволиха, той каза:

— Едва ли някога съм си мислил, че моят син ще бъде господар на Озбълдистън Хол, а още по-малко, че ще отиде да си търси жена във френски манастир. Но такава примерна дъщеря не може да не бъде и добра съпруга. Ти се съгласи да работиш в кантората, за да угодиш на мене, Франсис. Справедливо е в женитбата си да утолиш на себе си.

Няма защо да ви разказвам, Уил Трешъм, как ми провървя, когато я поисках за жена. Вие знаете колко дълго и колко щастливо живях с Даяна. Знаете също така и колко много скърбих за нея. Но вие не знаете — и не можете да знаете — колко много заслужаваше тя скръбта на съпруга си.

Нямам вече да разказвам никакви други романтични приключения. Изобщо не бих могъл да ви кажа вече нищо ново, тъй като събитията на по-нататъшния ми живот са така добре известни на вас, който с приятелско съчувствие споделяхте и радостите, и скърбите, с които той бе изпъстрен. Често съм посещавал Шотландия, но никога вече не видях храбрия планинец, който игра такава важна роля в младините ми. Чувах обаче, от време на време, че той продължава да поддържа влиянието си сред планините на езерото Лоумънд напук на мощните си врагове и че дори успял да получи до известна степен мълчаливото съгласие на правителството за узурпираната от него длъжност Пазител на Ленъкс, по силата на която събирал своя данък също така редовно, както собствениците събирали наемите си. Изглеждаше наистина невероятно, че живот като неговия може да свърши другояче освен с насилствена смърт. И все пак той умря спокойно в напреднала възраст около 1733 година и сънародниците му го помнят като шотландския Робин Худ — бич за богатите и приятел на бедните, надарен с многобройни качества на ума и сърцето, които биха правили чест на една по-малко съмнителна професия, отколкото тази, на която съдбата го беше обрекла.