Уолтър Скот - Роб Рой

Като видях опасното положение на съветника, първата ми мисъл беше да се опитам да му помогна; но това беше невъзможно без съдействието на Андрю, комуто нито знаци, нито молби и заповеди не можеха да вдъхнат кураж да се опита да слезе от недостъпната си скала, от която, подобно на някой неопитен и противен министър, негоден да се измъкне от висотата, до която се е добрал в главозамайването си, той продължаваше да се моли жално за милост, без никой да го чува, и да подскача насам-натам, гърчейки тялото си по най-причудлив начин, за да избегне куршумите, които си въобразяваше, че свистят наоколо му.

След няколко минути причината за ужаса му изчезна, тъй като изстрелите, отначало така непрекъснати, сега изведнъж секнаха — сигурен знак, че сражението е свършено. Сега целта ми беше да стигна до някое място, откъдето да мога да видя на коя страна е победата, за да се обърна за помощ към победителите, които (безразлично кои са) вярвах, че няма да оставят бедния съветник да виси, като ковчега на Мохамед, между небето и земята, без да помогнат да го освободят. Най-после, пълзейки на четири крака, успях да стигна на едно място, откъдето се виждаше полесражението. Наистина битката бе свършила и както вече предчувствувах, съдейки по мястото и условията на борбата, тя беше свършила с пораженията на капитан Торнтън. Видях как група планинци обезоръжаваха този офицер и малкото останали войници. Те бяха около дванадесетина мъже, повечето ранени, които, заобиколени от тройно по-многоброен неприятел, лишени от възможност да вървят ни напред, ни назад и изложени на убийствен и точен огън, на който в никакъв случай не биха могли успешно да отговорят, най-после бяха сложили оръжие по заповед на командира си, когато той беше видял, че пътят зад тях бе зает от противника и че с по-нататъшна съпротива само напразно би пожертвувал живота на храбрите си войници. Планинците, които се бяха били от засада, спечелиха евтина победа с един убит и двама ранени от гранатите. Всичко това узнах по-късно. Засега разбрах само общия изход от сражението, като видях английския офицер с обляно в кръв лице, без шапка и оръжие, и войниците му с намусени и унили лица, на които се четеше дълбоката им мъка, обградени от диви войнствени фигури, да понасят онези груби мерки, които законите на войната позволяват на победителя да вземе спрямо победения, за да си осигури безопасността.

Изпълнен с тревога, аз се опитах да различа Дугъл между победителите. Не се съмнявах, че той се бе престорил и бе играл тази роля на изменник нарочно, за да закара английския офицер в дефилето. Не можех да не се възхитя на сръчността, с която този невеж и на външен вид полудивак бе прикрил целта си, и на престорената неохота, с която бе оставил малко по малко да изтръгнат от него лъжливите сведения, които навярно от самото начало бе имал за цел да им съобщи. Ясно ми беше, че се излагахме на не малка опасност, като отивахме при победителите, които още ликуваха, зашеметени от победата си, която опетниха с прояви на жестокост, защото те, или по-скоро едни дрипави момчета от Горна Шотландия, които се смесиха с бойците на победителя, промушиха с кама един-двама войници, които не можеха да се надигнат поради раните си. Следователно стигнах до заключението, че ще бъде много опасно да се представим без ничие посредничество. И тъй както Камбел, когото не можех да не отъждествявам с прочутия разбойник Роб Рой, не се мяркаше никъде, реших да търся закрилата на пратеника му Дугъл.

След като се огледах навсякъде безуспешно, най-после се върнах, за да видя дали ще мога да помогна на нещастния си приятел, когато, за голяма моя радост, видях, че господин Джарви вече не виси пред скалата. И макар лицето му да беше цяло посиняло и дрехите му — раздърпани, той седеше невредим под скалата, пред която доскоро бе висял. Бързо закрачих към него, за да го поздравя с освобождаването му, но той отначало съвсем не бе склонен да приеме поздравленията ми така сърдечно, както ги изказах. Силният пристъп на кашлица, която го налегна, едва му оставяше достатъчно дъх, за да изрази, макар и откъслечно, съмненията си в моята искреност.