Уолтър Скот - Роб Рой

— Как попадна у вас това писмо? — каза офицерът, обръщайки се към мен.

Не можех и да помисля да издам бедната жена, която ми го беше предала, затова замълчах.

— Ти знаеш ли нещо по тази работа? — каза офицерът, поглеждайки Андрю, чиито зъби тракаха като кастанети след заплахите на планинеца.

— Да, да, знам всичко. Един селянин от Горна Шотландия даде писмото на онази устатница ханджийката. Заклевам се, че господарят ми нищо не знае за това. Но той иска да ходи в планините и да приказва с Роб. Ох, сър, голямо добро ще направите, ако изпратите някой от вашите войници да го придружат обратно до Глазгоу, ще не ще. А пък господин Джарви можете да задържите, колкото искате. Той може да плати всякаква глоба, която му наложите, също и господарят ми — а пък аз съм беден градинар, когото не си струва да разпитвате.

— Мисля — каза офицерът, — че най-добре ще бъде да изпратя тези лица под охрана в гарнизона. Те, изглежда, са в пряка връзка с неприятеля и аз не мога да поема отговорност да ги оставя на свобода. Господа, считайте се арестувани. Щом се зазори, ще ви изпратя на сигурно място. Ако сте такива, каквито твърдите, че сте, това скоро ще се разбере и няма много да пострадате, че сме ви забавили един-два дни. Не мога да слушам никакви възражения — продължи той, като обърна гръб на съветника, който отвори уста да каже нещо, — службата не ми позволява да си губя времето с празни спорове.

— Добре, добре, сър — каза съветникът, — нека върви сега по ваша гайда; ама да видим дали няма да ви накарам скоро да запеете друга песен.

Последва някакъв тревожен разговор между мъжете от Горна Шотландия и офицера, но той се водеше толкова тихо, че не можах да разбера смисъла. Щом свърши разговорът, те излязоха от къщата. Когато си отидоха, съветникът каза:

— Тези шотландци са от западните склонове и не са по-честни от съседите си, ако е вярно това, дето приказват хората, и все пак виждате, че са ги довели откъм Аргайлшър да воюват срещу бедния Роб заради някаква стара вражда с него и фамилията му. Тук са и Грейъмовци, и Бюканъновци, и благородниците от Ленъкс — всичките строени на коне. Враждата им е добре известна — и аз не ги обвинявам, кой обича да му се губят говедата? А войниците, горкичките, повели са ги от гарнизона, без да ги питат. Бедният Робии ще си има доста работа, когато се покаже слънцето зад баирите. Ех, не е редно един съдия да иска нещо, което е против закона, ама да си призная, хич няма да съжалявам, ако чуя, че Роб ги е наредил хубавичко.

Разрешиха ни да поспим през останалата част на нощта, доколкото позволяваха мизерните условия в пивницата. Съветникът, изморен от пътуването и разигралите се после събития, по-малко засегнат от арестуването ни, което за него беше само една временна неприятност, и може би не толкова придирчив по отношение на чистотата и удобството на леглото си, колкото мен, се търколи на един от одрите, които описах по-горе, и скоро захърка гръмогласно. Един неспокоен и постоянно прекъсван сън с глава облегната на масата беше единствената ми отмора. Имах възможност да наблюдавам през нощта, че сред войниците сякаш се почувствува някакво съмнение и колебание. Изпращаха хора очевидно на разузнаване, които се връщаха, както изглежда без да донесат задоволителни сведения на командира си. Явно беше, че той беше нетърпелив и разтревожен и пак изпрати групички от двама-трима войници, някои от които, както разбрах от шушуканията на другите, не се върнали вече в селото.

Беше се зазорило, когато един ефрейтор и двама войници се втурнаха в колибата, влачейки победоносно един горношотландец, в когото веднага познах бившия ключар. Съветникът, който се стресна от шума, когато влязоха, също го позна веднага и извика:

— Господ да ни е на помощ! Хванали са бедния Дугъл! Капитане, ще платя гаранция — достатъчна гаранция — за безделника Дугъл.

На това предложение, продиктувано без съмнение от признателността му за неотдавнашната намеса на горношотландеца в негова полза, капитанът само отговори на господин Джарви, че го моли да си гледа работата и да не забравя, че сега за сега и сам той е затворник.

— Вие ще ми бъдете свидетел, господин Озбълдистън — каза съветникът, който вероятно беше по-добре запознат с процедурата на гражданския, отколкото на военния съд, — че той отказва да приеме гаранция. Според мен този Дугъл с пълно право може да го съди за неправилно задържане и за вреди и загуби въз основа на закон номер 1701 и аз ще направя всичко възможно той да си получи правото.