Уолтър Скот - Роб Рой

— Да, ама аз по-рано само така си приказвах — отвърна Андрю, — а сега вече съвсем сериозно. Каквото и да спечеля или загубя, — не смея вече да ходя по-нататък с ваша милост. И ако послушате глупавия ми съвет, по-добре да не устоите на уговорена среща, отколкото и вие сам да продължавате по-нататък. Аз искрено ви уважавам и съм сигурен, че един ден ще бъдете гордост на близките си, след като се налудувате на младини и станете по-разумен и постоянен. Но не мога вече да вървя подире ви, па даже и да се погубите и да загинете по липса на водач и съветник. Да отиде човек в страната на Роб Рой, значи да предизвика провидението.

— Роб Рой ли? — казах аз доста изненадан. — Не познавам такъв човек. Този пък номер какъв е, Андрю?

— Тежко е — каза Андрю, — много е тежко да не ти вярват, когато казваш божата истина, само защото понякога си послъгвал мъничко, и то при нужда. Няма защо да питате кой е Роб Рой — разбойникът проклет (да ме прости господ и дано никой да не чуе!), — когато имате писмо от него в кесията си. Чух един от неговите хора да казва на оная стара вещица, ханджийката, да ви го предаде. Те мислеха, че не мога да им разбирам дърдоренето, ама аз, макар че не мога да говоря на езика им, се досещам какво казват, като ги слушам. Нямах намерение да ви казвам това, ама на, като се уплаши човек, току му изхвръкне от устата и туй, дето не трябва. Ох, господин Франк, всички щуротии на чичо ви и всички мошеничества на братовчед ви са нищо в сравнение с това! Пийте, ако щете, пълни чаши като сър Хилдебранд; яжте попара с ракия всяка сутрин като скуайър Пърси; надувайте се като скуайър Торнклиф; ходете по момите като скуайър Джон; играйте на комар като Ричард; печелете хорските души за папата и дявола като Рашли; беснейте, ругайте, не зачитайте неделята, почитайте папата, както правят те всички. Но, провидението да има милост над вас, пазете се и не ходете близо до Роб Рой!

Уплахата на Андрю беше твърде искрена, за да мога да помисля, че се преструва. Задоволих се да му кажа само, че имам намерение да пренощувам в пивницата и че искам да се погрижи добре за конете. Колкото за останалото, заповядах му да пази най-строго мълчание по въпроса, който го тревожи, и да бъде сигурен, че няма да се изложа на никаква опасност без необходимите предпазни мерки. Той ме последва клюмнал към къщата, процеждайки през зъби:

— Трябва да се грижим най-напред за хората, а после за добитъка. Не съм слагал ни хапка в устата си днес освен краката на онази дърта яребица.

Разбирателството между компанията, изглежда, се беше нарушило през време на отсъствието ми, тъй като намерих господин Галбрейт и моя приятел, съветника, да се карат разпалено.

— Няма да позволя да се държи такъв език по отношение на херцог Аргайл и името Камбел — казваше господин Джарви, когато влязох. — Той е достоен човек с високо обществено съзнание и е гордост за родината си и приятел на търговците от Глазгоу.

— Няма да кажа нищо лошо за Маккалъм Мор и Слиох-нан-Дайърмид — каза по-дребният горношотландец и се изсмя, — щом живея на оттатъшната страна на Гленкроу, не мога да се карам с Инвърара.

— Нашето езеро никога не е виждало лимфадите на Комиловци 173 — каза по-едрият. — Аз си казвам, каквото мисля и пет пари не давам за никого. За мен един Комил не струва повече от един Коуън и ако щете, кажете на Маккалъм Мор, че Алън Ивърах го е казал. Далече е до Лохоу 174!

Господин Галбрейт, на когото изпитите наздравици, предложени от него, бяха оказали известно въздействие, плесна силно с ръка по масата и каза със строг глас:

— Тази фамилия има да изплаща един кървав дълг и един ден тя ще го плати! Костите на един верен и храбър Грейъм отдавна тракат в ковчега и искат възмездие от тези измамни 175херцози и техните поддръжници. Във всяка измама в Шотландия винаги е замесен някой Комил. И сега, когато е взела връх неправдата, кои ако не Комиловци подтискат правдата? Ама тази работа няма дълго да трае. Време е вече да се наточи Девицата 176, та да почне да бръсне глави и шии. Надявам се пак да видя ръждясалата стара мома да се готви за кървава жетва.

— Засрамете се, Гарсхатахин — извика съветникът, — засрамете се, сър. Как можете да приказвате такива работи пред един градски съветник и да си навличате беля. Как мислите да поддържате семейството си и да задоволите кредиторите си (като мен и други), ако постъпвате така неразумно, та да попаднете под преследването на закона и да напакостите на всички около вас!