Уолтър Скот - Роб Рой

— По дяволите кредиторите ми — отвърна храбрият Галбрейт, — по дяволите и вие, ако сте от тях. Казвам ви, че светът скоро ще се промени. И няма вече Комиловци да се перчат толкова и да насъскват кучетата си там, където сами не смеят да отидат, и да закрилят разбойници и убийци и подтисници, да тормозят и грабят по-честни и верни кланове от тях самите!

На съветника твърде много му се щеше да продължи спора, но вкусните пари на печения дивеч, който ханджийката сложи пред нас, се оказаха твърде мощен помирител и той се посвети с голяма охота на чинията си, като остави другите сами да спорят.

— Право си е — каза по-високият шотландец, — чието име разбрах, че е Стюарт. — Нямаше да се тормозим тука с разни срещи и да обмисляме как да се справим с Роб Рой, ако Комиловци не го закриляха. Аз самият бях с трийсет мои съименници — някои от Гленфилъс, някои откъм Апайн, и като подгонихме Макгрегъровци, хукнаха като сърни, та ги гонихме чак до областта Гленфалъх. Но там излязоха насреща ни Комиловци и не ни пуснаха да ги преследваме по-нататък, така че целият ни труд отиде напразно. Какво не бих дал да ми падне Роб Рой пак толкова близо, колкото ми беше тогава!

Като че ли напук във всяка тема на разговор, която засягаха тези господа, моят приятел, съветникът, намираше нещо, което да го дразни.

— Ще прощавате, сър, ама май че бихте дали мило и драго да бяхте тогава толкова далеч от Роб, колкото сте сега. Май че моето нажежено черясло е нищо в сравнение с неговия меч.

— Я да не приказвате много за вашето черясло, че бога ми, ще ви натъпча думите обратно в устата и ще я затъкна със студено желязо! — И със зъл и застрашителен поглед планинецът сложи ръка на камата си.

— Без кавги, Алън — каза по-ниският му другар. — А пък ако господинът от Глазгоу толкова много обича Роб Рой, може би ще има възможност да го види някой ден със студени железа на краката, преди да заиграе на въжето на другата сутрин. Защото тази страна вече предостатъчно е теглила от него и песента му е почти изпята. Време е, Алън, да се връщаме при нашите момчета.

— Млъкни, Инвърашалъх — каза Галбрейт. — Спомни си старата пословица, човече: „Луната е хубава“ — казал Бенгаск. „Още една халба“ — отвърнал Лезли. „Няма да станем, преди да си пийнем още, по една.“

— Достатъчно съм си пийнал вече — каза Инвърашалъх. — Пия си аз килцето уиски или ракия с всеки почтен човек, но нито капка повече, когато ме чака работа на сутринта. И ако слушаш мене, Гарсхатахин, добре е да се погрижиш да доведеш конниците си в селото преди зори, та да можем да тръгнем рано.

— За какъв дявол си се разбърза толкова? — каза Гарсхатахин. — Яденето и молитвата никога не пречат на работата. Ако ме бяха питали мене, хич нямаше да позволя да слизате в долините да ни помагате. Гарнизонът и собствените ни конници лесно можеха и сами да хванат Роб Рой. Ей таз ръка, на — каза той, вдигайки ръката си, — щеше да го повали, без да иска помощ от никой горношотландец.

— Можехте тогава да ни кажете да си стоим у дома — каза Инвърашалъх. — Да не съм дошъл тук от шейсет мили, без да са ме повикали! Но ако слушаш мене, съветвам те да си държиш езика, ако искаш да успеем. Белязаните хора живеят дълго и може така да стане и с този, за когото приказваме. Птичката не се хваща, като си хвърлиш капата по нея. Пък и тези господа тука чуха някои работи, които не би трябвало да чуят, ако ракията не ти беше развързала езика, майор Галбрейт. Няма защо да си кривиш шапката и да ми се перчиш, на мен такива не ми минават.

— Казах вече — отвърна Галбрейт с пиянска тържественост, — че тази вечер няма да се карам нито с англичани, нито с шотландци. Когато не съм на служба, готов съм да се карам и с теб, и с всеки друг в Горна и Долна Шотландия, ама когато съм на служба — не! Трябваше вече да ни се обадят онези с червените мундири. Ако беше работата да се действува против крал Джеймс, отдавна щяха да са тук, ама когато е да се запази спокойствието в страната, те могат да си кротуват като съседите си.

Докато говореше, чухме отмерените крачки на маршируващи пехотински части и в стаята влезе един офицер, последван от няколко редици войници. Той говореше с английски акцент твърде приятен за ухото ми, което от толкова време вече слушаше различните диалекти на Горна и Долна Шотландия.

— Предполагам, че вие сте майор Галбрейт от ескадрона на доброволния отряд в Ленъкс, а тези двама са господата от Горна Шотландия, с които трябваше да се, срещна тук?