Уолтър Скот - Кенилуърт

— В тези дрехи и под вашето покровителство — каза той — аз не се боя да застана даже и пред съдията Блиндас по време на съдебно заседание. Любопитно ми е също и да узная какво е станало с дяволчето, което ще покаже на всички за какво го бива, стига да успее да се отвърже веднъж от въжето и да избяга от баба си и от учителя. Ами разрушената пещера! На драго сърце бих отишъл да погледна какви поразии е предизвикало взривяването на толкова много барут сред ретортите и шишенцата на доктор Деметрий Дубуби. Готов съм да се обзаложа, че славата ми ще витае над долината на Белия кон още много години, след като тялото ми изгние, а също и че не един глупак продължава да привързва коня си към дирека, да оставя сребърната монета и да изсвирва като моряк при пълно безветрие, за да прикани Уейланд Смит да дойде и да му подкове коня. Конят му обаче ще окуцее съвсем, преди ковачът да отвърне на повикването.

В това Уейланд наистина се оказа пророк. Легендите се раждат тъй лесно, че смътното предание за неговото изключително майсторство в ковашкия занаят и досега се разказва в долината на Белия кон. Нито споменът за победата на Алфред, нито преданието за прославения Пюзи Хорн са се запазили в Бъркшир така добре, както нелепата легенда за Уейланд Смит.

Пътниците бързаха толкова много, че спираха само колкото да нахранят конете и да им дадат възможност да отдъхнат. Понеже много от местата, през които минаваха, бяха под господството на граф Лестър или на подвластни нему хора, те решиха за по-благоразумно да крият както имената си, така и целта на своето пътуване. От голяма полза беше в това отношение помощта на Уейланд Смит (ние ще продължим да го наричаме така, въпреки че истинското му име е Ланселот Уейланд). Той изпитваше истинско удоволствие да отбива майсторски всякакви въпроси, отнасящи се до тях, и се забавляваше да насочва любопитните коняри и собственици на странноприемници по лъжливи следи. По време на краткото им пътуване успя да разпространи три различни и напълно несъстоятелни слуха. Първо: че Тресилиан бил генерал-губернаторът на Ирландия, който пътувал инкогнито за Лондон, за да получи нарежданията на кралицата относно съдбата на големия бунтовник Рори Оуджи Маккарти Макмахоун. Второ: че Тресилиан бил пълномощник на Monsieur 92 92 Анжуйският херцог — по-малкият син на Анри Втори Френски, поклонник и кандидат на кралица Елизабет. , пристигнал в Англия, за да поиска от негово име ръката на Елизабет. Трето: че Тресилиан бил херцог Медина, дошъл тайно, за да изглади спора между Филип II и Елизабет.

Тресилиан се ядосваше и се опитваше да убеди ковача, че с това може да им навлече различни неприятности и че разпространението на подобни измислици ще привлича ненужно вниманието на хората върху тях. Уейланд обаче го успокояваше, твърдейки (а кой би могъл да устои срещу такъв довод!), че всъщност неговата (на Тресилиан) представителна външност в никакъв случай не можела да остане незабелязана и тъкмо заради това било необходимо да се измисли някаква съвсем необикновена причина за трескавото му и тайнствено пътешествие.

Най-после те наближиха столицата; и тук вече, поради по-голямото струпване на непознати хора, появяването им не правеше впечатление, нито предизвикваше въпроси. Накрая влязоха в самия Лондон.

Тресилиан възнамеряваше да отиде направо в Детфорд, където в момента живееше лорд Съсекс, за да бъде по-близко до двора, който се намираше по това време в Гринидж, предпочитаната резиденция на Елизабет и тачена като нейно родно място. Все пак наложи се да направят в Лондон кратък престой, който се удължи неочаквано поради упоритото настояване на Уейланд Смит да му разрешат да се поразходи из града.

— В такъв случай вземай си меча и щита и ме следвай — каза Тресилиан. — Аз също искам да се поразходя, ще вървим заедно.

Той бе принуден да постъпи така, защото все още не беше напълно убеден във верността на новия си подчинен и се страхуваше да го изпусне из поглед в този важен момент, когато страстите на двете съперничещи си фракции в двора на Елизабет се бяха така разгорещили. Уейланд без съпротива прие тази предпазна мярка, за чиято причина навярно се досещаше, но постави като условие на господаря си да се отбият в онези магазинчета на аптекари, които той ще посочи, докато вървят по Флийт стрийт, за да направи необходимите покупки. Тресилиан се съгласи и по даден от спътника си знак влезе с него в четири-пет продавници, като с изненада забеляза, че във всяка от тях Уейланд купуваше едно и също лекарство, но в различни количества. Някои от церовете, които той търсеше, му биваха доставяни още в самото начало, но за други се оказа, че не е така лесно да бъдат намерени, и Тресилиан забеляза също, че за почуда на търговците Уейланд на няколко пъти върна предложените му масла и треви и настояваше да му ги подменят с точно исканите видове, заплашвайки, че ще отиде да ги търси на друго място. Една от търсените съставки обаче не можеше никъде да се намери. Някои аптекари открито си признаваха, че никога не са я виждали, други отричаха изобщо съществуването й, твърдейки, че тя виреела само във въображението на смахнати алхимици. Повечето от тях се опитваха да задоволят клиента, като му предлагаха някакъв заместител, който Уейланд отказваше категорично да приеме въпреки уверенията им, че той притежавал съвсем същите качества. Всички без изключение проявяваха обаче любопитство да разберат за каква цел му е нужна тази билка. Един стар мършав аптекар, на когото Уейланд зададе неизменния си въпрос с думи, които Тресилиан нито разбра, нито запомни, отговори откровено, че това лекарство в Лондон го нямало и че ако все пак случайно се намерело, то би могло да бъде само при евреина Йоуглан.