Уолтър Скот - Кенилуърт

— Тези не стават, дай други — отсече твърдо Уейланд. — Нима не знаеш, че свещените предмети губят силата си, ако ги мерят на неточни везни?

Евреинът сведе глава, измъкна от някакво обковано със стомана ковчеже красиво изработени везни и докато ги изравняваше, каза:

— С тях правя собствените си опити. Ще се залюлеят дори ако върху им се постави само един косъм от брадата на първосвещеника.

— Тия стават — съгласи се ковачът, отмери си две драхми 94 94 Драхма — 1/8 част от унция на аптекарски везни. от черния прах, загъна го старателно и го постави в кесията си при другите билки. После попита евреина за цената, но той, като поклати глава и се поклони, отговори:

— Каква цена! От хора като вас не се взима нищо. Но вие пак ще дойдете при бедния евреин, нали? Ще надникнете в неговата лаборатория, в която той изсъхна като кратуната на пророк Йона? Ще проявите милост и ще му покажете как да направи поне една малка стъпка по големия път, нали?

— Шт! — прошепна Уейланд, като сложи тайнствено пръст на устните си. — Възможно е пак да се срещнем. Ти вече си достигнал онова, което вашите равини наричат „шахмайм“ — общото сътворение. Засега продължавай да бдиш и да се молиш, защото до новата ни среща трябва да се добереш до „Алхахес Еликсир Самех“.

Като кимна леко в отговор на почтителните поклони на евреина, той важно закрачи по улицата, последван от господаря си, чиято първа забележка по повод разигралата се пред очите му сцена беше, че Уейланд е трябвало да заплати на евреина билката, каквато и да е тя.

— Да му платя? — учуди се ковачът. — По-скоро злият демон да ме накаже, ако направя такова нещо. Да не се страхувах, че ще ми се разсърдите, щях да измъкна от него една-две унции злато срещу същото количество тухлен прах.

— Съветвам те да не се занимаваш с такива мошеничества, докато служиш при мен — смъмри го Тресилиан.

— Нали ви казах — отговори ковачът, — че тъкмо поради тази причина се въздържах да не го направя. Защо обаче наричате такава постъпка мошеничество? Този жалък скелет е достатъчно богат, за да застеле със златни крони цялата улица, на която живее, без да забележи дори, че нещо липсва от железния му сандък. Отгоре на всичко почти е обезумял от желание да получи философския камък! И не видяхте ли как искаше да измами бедния слуга, за какъвто ме взе отначало, като ми предложи боклук, който не струва дори едно пени? „Каквото повикало — такова се обадило“, казал дяволът на въглищаря. 95 95 Цитат от старинната английска комедия „Въглищарят от Кройдън“. Ако неговото лъжливо лекарство заслужаваше кроните ми, то и моят истински тухлен прах заслужава неговото злато.

— Доколкото знам — каза Тресилиан, — евреите и аптекарите правят подобни работи, но искам да разбереш, че ако един от моите слуги върши такива шарлатании, това унижава достойнството ми и аз няма да го допусна. Надявам се, че си привършил вече с покупките си?

— Да, сър — отговори Уейланд, — и с тези билки още днес ще приготвя безценния орвиентан 96 96 Орвиетан или Венециански сироп — както някога са го наричали, се е считал за най-ефикасния лек против отрова. При четенето на тези страници нека читателят благоволи да приеме това мнение, което някога се е споделяло от всички — както от учените, така и от простолюдието (б.а.). , това превъзходно лекарство, което почти не можете да намерите в истинския му и полезно действащ вид из тези области на Европа, поради липсата на изключително рядката и скъпоценна съставка, която току-що взех от Йоуглан.

— А защо не купи всичко от едно място? — попита Тресилиан.

— Загубихме почти цял час, за да тичаме от един продавач на церове до друг.

— Ще ви обясня, сър — отговори Уейланд. — Никой не бива да научи тайната ми, а тя нямаше да остане за дълго моя, ако купувах всички съставки от един аптекар.

Те се върнаха в своята странноприемница, прочутата „Вироглава красавица“, и докато слугата на лорд Съсекс приготвяше конете за път, Уейланд взе от готвача едно хаванче, затвори се в стаята и започна да смесва, да стрива и да разбърква в съответни дози купените лекарства с такава бързина и сръчност, които потвърждаваха голямото му умение в аптекарските работи.

Най-сетне лековитият сироп на Уейланд беше готов, конете — оседлани и след едночасова езда конниците пристигнаха в резиденцията на лорд Съсекс — замъка Сей, край Детфорд, който в продължение на много години бе принадлежал на една фамилия, носеща същото име, но от един век насам беше станал собственост на старинния и уважаван род Ивлин. Сегашният представител на този древен род дълбоко споделяше интересите на граф Съсекс и с готовност бе предоставил гостоприемния си дом както на него, така и на многобройната му свита. По-късно в замъка Сей е живял прочутият мистър Ивлин, чийто трактат „Гората“ и до днес се използува като наръчник от английските земеделци, а животът, поведението и принципите му, описани в неговите „Спомени“, би трябвало да служат за ръководство на всеки английски джентълмен.