Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

Отпи нова глътка и си даде сметка, че е отишъл доста далеч във фантазиите си.

Седна отново на бюрото и направи списък на всички действащи лица в цялата тази история. Написа имената на Гаспаре Ардицоне и на дон Анджелино Феранте и ги огради, за да ги изведе настрана от останалите. После започна да прави родословните дървета на двете фамилии, започвайки от доновете и завършвайки с най-малките разклонения. Сега всичко започна да му изглежда по-ясно.

„Хайде отново да обобщим“ — каза си той на глас и моливът му зашари по листа, рисувайки странни драскулки. Ардицоне решава да стане дон и успява, след като убива Сантино Билечи. Нищо чудно това да е вярно. Когато обаче фамилията Феранте решава да отмъсти за дон Сантино, той убива вдовицата на Стефано и нейния любовник. Това изглежда доста странно и безсмислено, тъй като не му дава никакво предимство пред съперниците му. Защо тогава би го направил?

Първи въпрос. Казват, че е искал да убие Мазино д’Амико и че смъртта на Мариуча е била чиста случайност. Но в такъв случай защо му е трябвало да убива Мазино в дома й, а не го е причакал някъде другаде? По-скоро изглежда, че вдовицата е трябвало да загине, а смъртта на Мазино е дошла като последствие от това. С други думи, първо загива Стефано, а после и жена му. Очевидно е, че двете убийства са свързани и са извършени от една и съща ръка. Да вървим напред. Лука решава да отмъсти за честта на фамилията и убива Ардицоне. Вероятно е бил ранен и после умира. Някой решава да се възползва от трупа му, съчинява една забавна история като за вестниците и се обажда на мен. Ако аз приема да разглася тази история, би означавало, че случаят е приключен, лошите отново са се избили помежду си, войната между двете фамилии е свършила и всички са решили да сложат кръст на миналото. И все пак, ако Ардицоне се е добрал до властта и е успял да стане дон, той неминуемо би имал и свои последователи. Но нима дон Анджелино би се помирил с онези, които са убили първо сина му, после снаха му и двама от най-добрите му хора? Не, това никога не би станало. Иначе не би му говорил така преди няколко дни, когато го бе посетил в болницата, и не би проявил такава неприязън към младото поколение, наричайки ги хора без всякакво чувство на уважение. А Ардицоне и онези, които са му помагали, са тъкмо от този род хора… Старият никога не би се примирил с тях. Дори и с цената на живота си.

При тази мисъл внезапно подскочи. Разбира се, че щяха да помислят и за дон Анджелино. Дон Сантино Билечи бе мъртъв, сега беше ред на другия патриарх. Вероятно имаше някакво споразумение и в него не можеше да няма смъртна присъда над един толкова упорит и досаден старец, какъвто бе дон Анджелино. Навярно договорът вече бе потвърден, след като бяха решили да предоставят на пресата официален бюлетин за онова, което се бе случило.

Чувстваше, че вече е близо до истината. Взе бутилката с коняк и направо от нея отпи нова глътка. Усети парещата течност в гърлото си и внезапно мислите му се проясниха. Спомни си трупа на Стефано Феранте пред къщата, останала самотна сред многоетажните сгради, които никнеха една след друга като гъби след дъжд.

Тази къща беше на Стефано. Изглежда, някой беше поискал да му я продаде и той му беше отказал. За това нещо беше платил с живота си. След това беше дошъл редът на вдовицата и на дон Сантино Билечи, който не бе одобрил тези убийства. Дон Анджелино беше преминал в настъпление и бе атакувал строителната площадка. Накрая племенникът му Лука Феранте беше изпълнил присъдата. А сега вероятно бяха намерили начин да оправят нещата и затова искаха да се възползват от него.

Това беше единственото обяснение. Достатъчно бе утре да отиде до службата по кадастъра, за да се потвърдят предположенията му. Вече бяха минали няколко дни от смъртта на Мариуча Феранте и продажбата трябва да бе регистрирана.

Прииска му се да събуди директора си, за да му разкаже онова, което беше открил, но разбра, че не би могъл с никого да сподели своята тайна, докато не получеше пълно потвърждение на хипотезата си. Запита се дали трупът на Лука Феранте вече не беше намерен и реши да се обади тук-там из града. Първо набра номера на вестника и получи отговор, че няма никакви новини. После се обади на дежурните екипи в полицията и при карабинерите и ги запита как вървят издирванията с кучетата. Отговориха му, че няма нищо ново. Най-обикновени арести и конфискация на оръжие, скрито из пещерите и запустелите къщи.