Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

— Лука, ти си много дебела глава. Знай, че никога няма да заемеш мястото на баща ми. Ако останеш, ще бъдеш убит. Живееш с илюзията, че си истински генерал, но когато войната приключи, генералите не служат за нищо. Ясно ли ти е това? Получават по един хубав медал и биват изпратени в пенсия. Ти си заслужи своя медал и трябва да се задоволиш с него. Ранен си и трябва да те оперират. Прекалено си зле, не можеш да се движиш и дори не си в състояние да се защитаваш. Лука, трябва да се махнеш оттук. Казвам ти го, защото това е за твое добро, както и за доброто на всички ни.

Хвана дясната му ръка и я стисна. После се отправи към вратата. На прага се спря:

— Съжалявам, Лука!

Този път го погледна с добронамерена усмивка. Докторът се промъкна зад гърба му и влезе в стаята. Лука се загледа в лекаря, който си сложи маската, подготви тампона с хлороформ, огледа банката с кръв за преливане и промърмори:

— Няма да тръгна, ако дон Анджелино не ми нареди. Ню Йорк е далече и тук единствен той дава заповеди. Поне докато все още е жив.

Лучано сви рамене и затвори вратата. Лекарят се приближи с тампона, напоен в хлороформ. Лука сграбчи ръката на Никола д’Амико и я стисна.

— Обади се на дон Анджелино и го уведоми за онова, което се случи. Кажи му да дойде. Най-добре е той да уреди нещата.

Паскуале Никозия взе един грозд и се отпусна на креслото пред телевизора. Хвърли поглед към жена си, която тъкмо се бе заела да разтребва стаята. Искаше да гледа новините, тъй като знаеше, че ще предадат репортаж за смъртта на Гаспаре Ардицоне, който преди два дни беше намерен прострелян с автоматичен откос недалече от една изоставена кариера. Полицията и карабинерите твърдяха, че са попаднали на следи, които ще им помогнат да установят истината, но всъщност тъпчеха на едно място и разчитаха единствено на полицейските кучета.

Репортажът го разочарова. Още веднъж се намекваше за някакво неясно съперничество, което се губеше във все още неустановените дебри на мафията и завършваше с интервюта, взети от няколко депутати, които изразяваха убеждението си, че „вълната от насилие, заляла трудолюбивите хора от острова, ще бъде пресечена веднъж завинаги“.

Не беше излъчено интервюто, което предишния ден бяха взели от него. Явно в Рим бяха решили да го отрежат. Никозия отдавна вече бе в занаята и нямаше основания да се сърди, но въпреки това не успя да прикрие раздразнението си, когато Рита седна до него и го погледна въпросително.

— Мръсници — измърмори той и си наля чаша коняк. Предишния ден беше излязла статията му за дон Анджелино Феранте и бе посрещната с интерес. Повдигнатите в нея въпроси бяха сериозни и ако успееше да каже нещо ново и по повод смъртта на Гаспаре Ардицоне, това щеше да се отрази доста добре на кариерата му.

— Ти чувал ли си нещо за този Ардицоне — попита го Рита.

— Името му все още не беше сред най-споменаваните — отвърна той, — но Ло Коко ми каза, че стрелял бързо и точно… Изглежда, е започнал да играе важна роля, след като са отишли да го ликвидират с ръчни гранати.

Жена му го погледна с недоумение.

— Трябва да е имало и други с този Кораца. Един е стрелял с автомата, а друг е хвърлял бомбите. Освен това Ардицоне беше от групата на онези, които бяха избити в строежа на Билечи. Нещата са много объркани, но във всички случаи има някаква връзка между тях.

Тъкмо си помисли, че с удоволствие би разровил тази история до дъното, когато телефонът иззвъня.

— Аз ще се обадя — каза той и се запъти към кабинета си.

— Вие ли сте журналистът господин Никозия? — запита го непознат глас.

— Аз съм. Кой се обажда?

— Няма значение. Аз съм ваш приятел и не ми задавайте излишни въпроси, за да не си губим времето — отвърна мъжът на телефона. Не говореше на диалект, но провличаше думите типично по сицилиански. Изглежда, беше влиятелна личност.

— Кажете за какво става въпрос — попита Никозия. Светна лампата и потърси молив и лист.

— Прочетохме онова, което сте написали за дон Анджелино Феранте. Вие сте умно и интелигентно момче, така че добре чуйте какво ще ви кажа. Предполагам, проявявате интерес и към смъртта на Гаспаре Ардицоне, нали?

— Естествено.

— Сигурно си спомняте, че от близо месец изчезна дон Сантино Билечи.

— Разбира се, беше изпратен в изгнание, но после се чу, че е избягал в Германия.

— Глупости — прекъсна го непознатият. — Дон Сантино е мъртъв и бе убит от Гаспаре Ардицоне, който се погрижи трупът да изчезне. Ардицоне бе разбрал, че за да стане голяма клечка, трябва да убие дон Сантино и го уби. Тук обаче сгреши, тъй като Билечи беше приятел на дон Анджелино Феранте и последният реши да го накаже. Когато Ардицоне разбра, че нещата отиват на зле и момчетата на дон Анджелино го търсят, уби Мазино д’Амико, който беше най-непримиримият от преследвачите му. За жалост съдбата пожела това да се случи в дома на любовницата му и тя също беше убита… Разбирате ли?