Виторио Скиралди - Целувам ви ръка

По всичко личеше, че именно Лука щеше да наследи империята на дон Анджелино в Сицилия, ала едва ли щеше да я задържи за дълго. Тези разсъждения пораждаха у Лучано чувство за вина и го изпълваха с печал. След смъртта на баща си Лука бе израсъл заедно с тях и дон Анджелино го беше възпитал в онзи дух на отговорност, характерен за всички членове на фамилията. Сгрешеше ли един — плащаха всички; пострадаше ли един — цялата фамилия беше пострадала. Дон Анджелино непрекъснато повтаряше, че синовете му трябва да се чувстват като пръстите на ръката, без обаче да уточнява, че тази ръка му принадлежеше по право и че единствен той по своя воля можеше да я пуска в действие.

— Сега вече знаем кой е — каза д’Амико и гласът му прозвуча съвсем равнодушно, сякаш съобщаваше някаква незначителна новина. — Гаспаре Ардицоне, познат е на всички ни — добави той. — Не друг, а точно компанията на Билечи разпределя всички парцели в района, но все още не знаем дали зад него стои самият дон Сантино. Ардицоне е поискал имението на Стефано, не го е получил и го е убил.

— Все едно, виновен е дон Сантино, щом негови хора са убили Стефано. Той ръководи фамилията Билечи!

Изричайки тези думи, Лука гледаше в земята, бавно потриваше бузата си и за всички бе ясно, че е готов, без да му мигне окото, да обяви война на най-крупния строителен предприемач в Палермо и на човека, който винаги се бе представял за техен приятел.

— Билечи не е замесен!

Дон Анджелино стоеше на вратата и Никола д’Амико, без да иска, издаде задоволството си от думите му.

— Не мислиш ли, че преди да обявим война, бихме могли да поискаме намесата на Гризанти? — попита Лучано.

Лука рязко се извърна към него, сякаш бе получил плесница.

— Какво ти става? Да не би въздухът на Ню Йорк да те е размекнал? — едва ли не с презрение каза той. — Ние пред никого няма да си свалим гащите. Камо ли пък да преговаряме с Гризанти! Това тях не ги засяга.

Лука направо бе побеснял. Хвърли решителен поглед към дон Анджелино, сякаш очакваше да получи похвала, после стрелна с очи братовчед си, с което искаше да му покаже, че двамата са замесени от различно тесто. Без да го удостои с внимание, Лучано се обърна към баща си:

— Накарай го да престане, защото започва да греши. И му кажи да говори по-малко — спокойно наблегна той на последните думи. Правеше голямо усилие да се овладее.

— А ти какво друго предлагаш, освен помощта на приятелите си? — подхвърли дон Анджелино.

Лучано видя блуждаещия поглед на Масимо, умислената физиономия на Никола д’Амико и разбра, че няма да получи подкрепа. Единствената причина, която го караше да им внушава благоразумие, беше съзнанието, че едно необмислено действие от тяхна страна щеше да предизвика война между трите най-могъщи клана в Сицилия, а това пък би довело до отрицателни последици и в Щатите, където много хора биха пожелали да видят какво става тук и да се намесят най-малкото заради собствените си интереси.

Погледна баща си в очите и направи усилие гласът му да прозвучи сдържано и спокойно:

— Нека разговаряме с Билечи. Ако не се съгласи да изкупи вината си, за всички ни ще е ясно, че зад това нещо стои той, и тогава ще знаем, че правото е на наша страна.

— И колко още от нас ще загинат, докато чакаме да докажем правото си пред Гризанти? Защото ти май искаш да им даваш сметка, така ли е? — нахвърли се Лука върху него. Лучано съзря в очите на баща си сянка на разочарование.

— Ако се нуждаете от доказателства за това, че не ме е страх, аз сам ще се заема с този Ардицоне — огорчен каза той.

— Няма какво да доказваш — отвърна дон Анджелино. — Моите синове никога от никого не са се страхували, иначе… — сниши той глас — иначе не биха били мои синове. С Ардицоне ще се заеме Лука. Сега ти прекалено биеш на очи. Знаят, че си тук, и те следят. Лука ще действа веднага след като си заминеш. После ще чакаме да видим как ще се развият събитията. Виновен или не, дон Сантино е този, който трябва да направи първата крачка. В това ти си прав, но и братовчед ти има право, че могат да последват и други убийства. Това означава, че трябва да сме нащрек. Стефано е мъртъв, защото те искат земята му и няма да се откажат от нея. Преди обаче да предприемат следващия си ход, ще се опитат да преговарят отново и това ще бъде сигнал за нас. Ти какво ще кажеш, д’Амико?

Д’Амико гледаше в земята.

Дон Анджелино се обърна към Лука:

— Пригответе се за събота, тогава изплащат заплатите. Вземи и Мазино. Масимо ще остане вкъщи. Още не му е дошло времето. И не забравяй касата, иначе и карабинерите ще се досетят, че става въпрос за отмъщение. Естествено ти, Лучано, ще си тръгнеш преди това, както вече решихме.