— Значи мислите, че разполагате със сведения, които биха могли да ме заинтригуват?
Жената пред него беше поразително красива.
— Сигурна съм в това.
Докато изпитателно я оглеждаше, очите на мъжа заблестяха. В пламъка им можеше да се прочете триумф или силна възбуда.
— Защо трябва да ви вярвам? Та аз едва ви познавам.
— Защото и двамата преследваме една и съща цел. И двамата ни ръководи жаждата за отмъщение.
Очите на мъжа се присвиха като на дива котка. Той докосна дулото на револвера, скрит в джоба на сакото му, и си помисли дали да не я убие. Вече бе узнала твърде много, а той не бе от мъжете, които допускат това. Никога не се доверяваше.
Но докато изпиваше с очи великолепното й тяло, му мина мисълта, че има далече по-приятни занимания, които могат да се правят с жена с нейната красота. Не е изключено дори да му помогне да постигне целта си.
А междувременно би могъл и да се наслаждава на зрялата й хубост.
Видя как тя обърна главата си и разбра накъде гледа.
— Харесват ли ви моите картини?
Бавно обходи с показалеца си дузината портретни миниатюри. Всички бяха на един и същ човек, но на различна възраст и в различни костюми.
Но всичките бяха портрети на Тони Морлънд. Мъжът, който скоро щеше да умре, покосен от ръката му.
Жената нежно се усмихна:
— О, страшно ми харесват. Не мислех, че…
— Вие не бива и да мислите, прекрасна Луиза. Аз ще решавам какво да направя с лорд Морлънд. Кога и къде. Разбрахте ли ме? Няма да допусна намесата ви в плановете ми.
Лейди Луиза Ландрингам отметна коси и повдигна рамене.
— Както желаете. За мен е достатъчно и това, че ще страда. Той ме унизи, а никой мъж досега не си го е позволявал, без да бъде наказан.
— Ще запомня това, скъпа. — Мъжът се обърна и задържа погледа си върху редицата усмихнати портрети. — Добре е да познаваш лицето на врага си, не мислите ли? — Избра една от миниатюрите и изтръгна платното от позлатената рамка.
След това грубо изруга и хвърли рисунката в огъня.
Оранжевите пламъци изсъскаха и плъзнаха димящи по усмихнатото лице на Тони Морлънд. Черни дупки прогризаха платното и огънят го погълна.
Мъжът до решетката се смееше, докато лицето на Морлънд се гърчеше, преди да се превърне в пепел.
— Приятно ли ви е? — обърна се той към жената зад гърба му.
— Безкрайно.
Той пусна ножа и разхлаби шалчето си.
— Елате тук и ми покажете колко.
— Каква книга?
— За насладите. В Азия съществува от памтивека, доколкото разбрах. — Адмиралът навъси гъстите си вежди и намръщен обиколи с поглед полираната до блясък орехова маса от челното място, което заемаше.
Беше ядосан. Изобщо не понасяше да поставят под съмнение идеите му, а пък това да си го позволява безочливо парвеню като Атъртън, бе направо непоносимо!
Предизвикалият яростта на адмирала, седнал в далечния край на масата, изсумтя презрително:
— Мен ако питате, това е пълна глупост. Някакви си неприлични картинки.
— Не си спомням да съм ви питал, Атъртън. Напротив, добре си спомням, че миналия месец комисията ви забрани да участвате при вземането на бъдещи решения от тази камара.
— Извинете, но това предложение беше отхвърлено. — Графът на Морлънд стоеше в отсрещния край на залата. Очите му не изпускаха нищо въпреки привидната му незаинтересованост. — Сигурно ще си спомните съобщението, адмирале. Май беше миналата седмица.
О, да, адмиралът си спомняше. Съвсем точно. Никога не би забравил мига, в който отхвърлиха категорично изразената му воля.
Ала той не би го признал пред тази змия Атъртън.
— Съобщение ли? Какво съобщение?
Сините, с цвят на сапфир, очи на лорд Морлънд се присвиха. Забеляза руменината, плъзнала по лицето на адмирала.
— Ах, какъв пропуск от моя страна. Струва ми се, че по това време бяхте в Карлтън Хаус — измъкна се съобразително той.
— Миналата седмица ли казвате? — Адмиралът изсумтя. — Чудно как съм го пропуснал. — Той измери Атъртън с неодобрителен поглед и пак се обърна към графа. — Достатъчно по въпроса. Искам да чуя повече за книгата на насладите.
В дъното на масата Атъртън се разшава, мърморейки раздразнено.
Морлънд чуваше всяка дума.
— Значи мислите, че това е глупост, Атъртън? Просто някакъв недостоен боклук? Не мога да се съглася. Уверявам ви, че е много повече от непристойна. Такива книги далеч надминават въображението. Все пак те изпълняват ролята на наръчник.
Читать дальше