Кристина Скай: Перлата на любовта

От горния етаж се дочу изскърцване на врата и приглушен женски глас. Морлънд усети, че по челото му избиват капчици пот.

— Е, не смея да ви задържам. Сигурно и двамата сте замръзнали.

Виконтесата отметна кичур кестеняви коси към тила си.

— Уф, животът в Лондон е отвратително скучен! А аз се отказах от мъжките компании. Но все пак и на жените им се полагат някакви развлечения.

Съпругът й леко се подсмихна.

— Жените си имат своите развлечения. При това доста приятни, доколкото си спомням.

Виконтесата леко се изчерви.

— Освен тези, любов моя.

Морлънд се покашля, чувствайки се неудобно като свидетел на разговора им. В този миг до тях достигна кисел глас:

— Тони? Там ли си?

Тес ококори очи.

— О, това Жермен ли е? Може ли да поговоря с нея? Вероятно ще ми каже…

Рейвънхърст едва не прихна и прегърна жена си през раменете.

— Боя се, че е време да вървим, любов моя.

— Но…

— Мисля, че достатъчно досадихме на Тони. — И виконтът я подръпна да тръгват.

Тя шумно въздъхна:

— Много добре. Разбирам, когато ме обезоръжават. И все пак не виждам защо…

— Значи, ще трябва да ти обясня? — Очите на виконта потъмняха. Той нежно докосна бузата й.

— Хъ-ъ-м, мисля, че не би било зле. — Тес се обърна и се усмихна на Морлънд: — Предайте почитанията ми на Жермен. И не се преуморявайте.

Графът се намръщи, имаше усещането, че току-що е повален от галопиращ кон.

Виконт Рейвънхърст съчувствено погледна приятеля си.

— Не й обръщай внимание, Тони. Трябва да свикнеш. Всички свикваме.

Когато двамата се отдалечиха, продължавайки весело да се препират, Морлънд зарови пръсти в разрешените си коси. Какво ли още ще ми дойде до главата тази нощ? , запита се той.

Много скоро му се наложи да си отговори.

Във вестибюла Жермен го очакваше, сложила ръце на кръста, с искрящи зелени очи.

— Е, както виждам, малкият мизерник се е измъкнал. Навън ли ще мечтаеш цяла нощ или ще дойдеш в леглото?

Морлънд мислеше за телцето, което бе притиснал до стената. Наистина имаше нещо странно в малкия крадец, нещо, което пораждаше мъглив спомен.

— Тони?

Морлънд се вгледа в гневните зелени очи на Жермен.

— Аз май трябва да вървя, скъпа.

— По това време? Ти сигурно имаш и друга любовница, това е причината! Как се осмеляваш? Как, по дяволите, се осмеляваш!

Яростната вълна последва Морлънд до външната врата. След секунда се чу трясък.

Жалко за скандалната гравюра на пашата и шестте жени от харема, стоически заключи той. Жермен вече три пъти я беше разбивала от ярост.

Той внимателно затвори вратата след себе си и с наслада пое чистия, студен въздух.

Да; разкошната Жермен започваше да му омръзва. Направил това заключение, той спря един екипаж и потегли към дома си.

Само на четири пресечки разстояние една невзрачна карета спря до бордюра. След миг дребна фигура с черно наметало изскочи на улицата и се шмугна вътре.

Каретата потегли веднага в нощната тишина.

Единствената пътничка затвори очи, отпусна рамене и за първи път през тази нощ спокойно си пое дъх.

За малко. Мили Боже, с всеки нов опит става все по-опасно.

Тънките бели пръсти на Тъмнокосата леко трепереха, докато тя сваляше копринената маска от лицето си. Откриха се гладки като кадифе скули и гарвановочерни извити вежди. Ясните теменужени очи проследиха капките кръв, които се стичаха по пръстите й. Сигурно се е наранила, докато е прескачала улицата.

Да, всичко висеше на косъм, помисли си Тъмнокосата.

Но нима имаше избор? В снощната бележка категорично й се нареждаше къде да отиде и какво да търси.

И освен това, какво би се случило с баща й, ако не се подчинеше.

Тя свъси гордо извитите си вежди. Къде е тази древна книга, заради която трябваше да кръстосва лондонските покриви? И защо мъжете не биха се спрели пред нищо, само и само да я притежават?

Поне на този въпрос тя знаеше отговора. Поне на него. Илюстрациите на книгата за любовта определяха цената й. Бяха оригинали, изработени с изключително майсторство и кристалночисти линии.

И всички онагледяваха една тема.

Наслада. Насладата в безчетните й форми и варианти. Насладата в неограниченото й многообразие, позната на мъжете и жените.

Красивите теменужени очи на Тъмнокосата помръкнаха. Преди много време, когато заедно с баща си бяха на гости у богат китайски търговец на сол, докато извършваха поредното тайно пътуване до Янчжоу, тя бе видяла тази книга. Но тогава беше едва дванадесетгодишна и сцените от илюстрациите само я объркаха.