Поне на този въпрос тя знаеше отговора. Поне на него. Илюстрациите на книгата за любовта определяха цената й. Бяха оригинали, изработени с изключително майсторство и кристалночисти линии.
И всички онагледяваха една тема.
Наслада. Насладата в безчетните й форми и варианти. Насладата в неограниченото й многообразие, позната на мъжете и жените.
Красивите теменужени очи на Тъмнокосата помръкнаха. Преди много време, когато заедно с баща си бяха на гости у богат китайски търговец на сол, докато извършваха поредното тайно пътуване до Янчжоу, тя бе видяла тази книга. Но тогава беше едва дванадесетгодишна и сцените от илюстрациите само я объркаха.
Сега обаче знаеше абсолютно точно тяхното предназначение.
Гримаса сгърчи лицето на Тъмнокосата. Нещо топло и лепкаво се стичаше по ръката й. Болка прониза рамото й.
През прозорчето пробягваха размазаните очертания на сгради и улици.
Още една пропиляна нощ…
Спомни си за баща си и устните й потрепнаха. Със сурова решителност не позволи сълзите й да потекат.
По дяволите, сега не е моментът да се размеква!
Каретата рязко спря. Тъмнокосата разбра, че са пристигнали у дома.
У дома? Едва не се разсмя. В този град, забулен вечно в мъгла, тя никога няма да бъде у дома си.
Отправи взор към тясната двуетажна къща с плътни завеси зад тъмните прозорци. Не, за нея това е само една спирка по пътя, докато изпълни тайната си мисия и освободи баща си.
Чак тогава тя наистина ще се върне у дома, при златистите пясъчни брегове на Южнокитайското море, при хилядите малки островчета сред лазурните води и вечносиньото небе.
Близо пред нея се чу проскърцване на дърво.
— Ще слезете ли сама, мис Чеси, или аз да ви сваля? — Стъпенките на каретата паднаха с трясък. — Проклета работа! Не знам какво щяхте да правите, ако графът ви беше хванал. А с него шега не бива!
Франческа Камърън, наричана Чеси от английските си приятели и Тъмнокосата от китайците, само изсумтя презрително.
— Така де, а само като помисля, какво ще каже баща ви, щом разбере, че съм ви позволил да вършите такива глупости!
— Позволил си ми! — Чеси се вторачи в кочияша, който беше доверен слуга на баща й откакто се помнеше. — И да искаш, няма да успееш да ме спреш, Суидин. Ще те изхвърля на улицата преди да се опиташ. Пък и ти обичаш господаря си не по-малко от мен.
В този миг луната изплува иззад облаците и освети бисерните сълзи, стичащи се по страните на Чеси. Тя ядосано промърмори нещо и извърна лице, за да ги избърше.
Суидин помръкна.
— Така си е, мис Чеси. И все пак — проклета работа! — Старият сбръчкан слуга поклати глава. — И не ме напуска предчувствието, че ще става все по-лошо.
* * *
Петнадесет минути по-късно Чеси свали копринения жакет и намаза с балсам от билки раната на лакътя си.
С мрачно лице събу черните си панталони и се залови с дебелия пояс, опасващ гърдите й. Платът се развиваше и се стелеше върху оръфания килим.
Тя остана известно време неподвижна, усещайки как студеният въздух обжарва кожата й с цвят на слонова кост. Изведнъж си припомни мъжа и жената зад паравана.
Тайнственият шепот от докосването на телата им. Изгарящи звуци. Жадуващи звуци. Звуците на любовта.
Страните й пламнаха, щом си спомни за силните бронзови пръсти на Морлънд, опипващи бялата кожа на Жермен и предизвикващи наслада.
Тя усети как нейната кожа настръхна и сякаш странно засия.
Как ли би се чувствала, ако я докосваха така, ако я желаеха така?
Стига!
Поруменяла, тя се завъртя, грабна нощницата от леглото и я нахлузи през главата си.
Още не беше отметнала завивката, когато чу кънтящите стъпки на Суидин по стълбата. Той спря пред вратата.
— Мис Чеси? Будна ли сте? — В гласа му се усещаше необичайно напрежение.
Чеси изтича до вратата и отвори.
— Току-що открих ето това. — Старият слуга пъхна сгънат лист хартия в сгърчените й за миг пръсти.
Тя бавно разгъна бележката. Бе написана със същия нечетлив почерк като предишните. Върна я обратно на Суидин:
— Моля те… прочети я. Аз… аз не мога… — секна гласът й.
Слугата се намръщи.
— Морлънд — прочете той. — Утре.
* * *
Високият смълчан мъж седеше в тъмното само на светлината на огъня и въртеше в ръце нож със сребърна дръжка. В чертите му се забелязваше поквара, от което иначе интелигентното му лице изглеждаше грозно.
— Значи мислите, че разполагате със сведения, които биха могли да ме заинтригуват?
Читать дальше